Напротив. Разбирам те много добре. А и да не те разбирам имаш право на своята истина. Като ще повторя, че ще се радвам да я изложиш в някой разказ.

Освен това мисля, че не спорим. Аз поне - не. Изслушвам /прочитам/ твоите мисли и ти споделям моите, с които ти можеш да се съгласиш или да не се съгласиш.
Колкото до примера ти. Да кажем, че аз съм готвачът. Не виждам смисъл да го убеждавам, че ножът не е средство за убийство. За него, той определено е средство за убийство. Пък да ти кажа честно и на мен ми се струва , че е много вероятно в ръцете на убиец, един нож да е средство за убийство , а не за готвене или за острене на моливи... Ако имам възможност този нож ще гледам да го прибера на сигурно място.

И до колкото ми даде възможност да изложа пред него своите мисли, бих се опитала да му говоря за това, че не е добре да лишава никого от правото му за живот, а не да го убеждавам, че ножът не е оръжие. Защото определено е. Поне в неговите ръце.