Метеор: Поезия и проза

Автор Тема: Метеор: Поезия и проза  (Прочетена 1229 пъти)

meteor

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 88
Re: Метеор: Поезия и проза
« Отговор #15 -: 28 юли 2020, 01:29 »
                      Угаснала Луна

                                   Угаснала Луна
Накъсани безплътни вдъхновения.
Прелята кръв към друго измерение.
Игри избухват с кукли непораснали.
Отхвърлен грях и скучни вероятности.
Самотни птици губят земни полюси.
Убити чувства дремят в зелено гробище.
Преде мъглата голи мокри шаяци.
Ръждясал влак, сънува пещи парещи.
Презряла есен и живот в обувки тесни.
Преследва ме красива чужда песен.
« Последна редакция: 28 юли 2020, 01:36 от meteor »

meteor

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 88
Re: Метеор: Поезия и проза
« Отговор #16 -: 28 юли 2020, 01:39 »
Луната се търкулва за да спре до мен
(Следполунощни конфитюри)

Превръщам пеперуди и звезди в думи.
Роден съм за да вкуся сладка свобода.
Любовната ми болка странно ме учуди.
А вечерите си разтеглям чак до сутринта.

Мечти от пластелин сега рисувам в рима.
Парфюмът на жена отново казва с глас:
„Единствена амброзия в тебе има,
по-завладяваща е тя от плътска страст.“

Разлива се поезия от мойте струни.
Копнежът ми към образи е в самота.
Бриджит, Моана и Алехин са ми верни.
Аз пея - викам духовете им в нощта!

Рози без бодли в очите ми се движат.
Луната се търкулва, за да спре до мен.
Паяци издърпват мокра звездна прежда.
Феи-призраци държат ме здраво в плен.
« Последна редакция: 28 юли 2020, 01:44 от meteor »

meteor

  • Маниак
  • ****
  • Публикации: 88
Re: Метеор: Поезия и проза
« Отговор #17 -: 28 юли 2020, 01:54 »
Атакувах и Ада!

Качих се на Кораба. Зен пое курса учудено. Нима и това?
Да да - отвърнах. Искам да проверя. Искам да проверя.
Защо само Одисей да го може? - ще опитам атакувам Дявола в сърцето. И той има чувства и жена! Зен проскърца зловещо и сред зловонен пушек се отвори дупка на обратното време...
Гривната натискам: Кали - в Котела съм! И съм цял.
Посрещат ме смешни и рогати демончета: Ха ха ха Ха ха ха - падна ли ни сега?? Тръшкам ги с по един удар. Истинския Дявол го няма. Празнувал нейде на Земята с чужда булка. Еи това се казва късмет - ей това се казва късмет (си казах) и стиснах по-здраво лазера-слово! На това място човешките оръжия не вършат работа. Хванах едно същество с рога и го пипитах : Къде е Джон Ленън - сигурен съм че е тук!!?? То не очакваше бунтовник в това мъртвило и ми каза: Казан 999! И още нещо питам, рогата гадино - къде е Жената, с която спи Сатаната?? Не не не нене ненене- изсъска рогатото и се превърна в змия. Хванах змията под главата и й повторих въпроса си. Ако не пропееш - това ще ти е последната адска глътка Живот. ок Ок - беше отговора - ще ти напиша паролата с опашката си! Не ме убивай, Блейк! Аз не съм Блейк - а само така се казвам. Аз съм клонинг - и нямам душа? Разбираш ли Змийоооооо! Няма какво да ми вземе твоя Шеф!!! Следва надпис на латиница. Запомням паролата. После отидох до Казан 999.
Джон се пържеше в някаква лайняна помия, беше си с очилцата и имаше китара в ръцете си. Здравей Джон!
-Ти кой си?
- Аз съм от ерата на клонингите но те зная.
« Последна редакция: 28 юли 2020, 01:56 от meteor »

 

: ??:??