inara
50 el resultado
В този точно момент – няма нужда от шум и от драми.
Разбереш ли, че онзи, в когото си вярвал напук,
е обратният пулс на сърцето ти, иска се само
малко време преди да съзнаеш, че още си тук;
еднорозите – всъщност магарета, нямат на йота ...
  76 
Април е откачен шизофреник,
а с личния му лекар няма връзка.
Току те милнал, шибва ти плесник
и всичко лятно в теб за миг се пръска.
Но кой от нас би бързал да го съди, ...
  55 
На днешно време евтина жена
и с лупа трудно можеш да намериш.
Поддръжката си идва със цена,
която право в джоба ти се цели.
Тя не веднъж, а дваж поне на месец, ...
  65 
Врабчетата драстично намаляха.
И лястовици няма – ни една
не виждам днес от своята тераса.
Април изпъва жили в пролетта,
но пролет – пролет има ли изобщо, ...
  87  10 
От стихове не ще да припечели.
Видя – че не изкарва и петак.
Но щом дори едно сърце уцели,
поетът е щастлив да е голтак.
Но кой несретник хляб не ще да вкуси ...
  94 
Има дни – като дълги карфици, когато се молиш
тази пагубно груба тропоска да бъде лош сън
и в деня, който следва да можеш сърце да оголиш,
както блага пчела – за цвета на разцъфнал салкъм.
Има дни тесногръди – свидливи и слепи илици, ...
  172 
Аз да не съм слънце,
бе Боже –
та да огрявам
абсолютно навсякъде?
Бас ловя, че и Ти даже ...
  109 
Жена да си на този свят, жена!
И слънцето в очите ти да грее –
такава вис, такава синева,
такава радост всеки мъж копнее!
И нека бъде топъл всеки дъжд, ...
  113 
***
Благословена наша земьо,
нима достойни сме за теб –
виж как безсъвестно си вземат
от месения с кръв твой хлеб
и с бял комат от черний залък ...
  144 
Вечно недооценен,
Вечно другите виновни.
Бълваш хули ден след ден,
правиш коментари злобни.
Само ти си най-велик, ...
  239 
Мама много рядко позволява
да прекарвам време пред екрана.
Само че и тя се забавлява,
щом ги дават тез герои двама!
Смях до дупка! Щура надпревара! ...
  196 
Самотата не е престъпление
и не води до смъртна присъда.
Тя е чисто житейско явление,
но те прави и сив, и недъгав.
Тя прилича на болест, която ...
  177 
МАЛКА „ГАДНА‟ ПРИКАЗКА
Г-а-а-а, г-а-а-а,
дай ми вода!
Ама че ти свиди,
да му се не види! ...
  137 
Отново пропадаме в същата дупка,
изтръпнала вече от многото кръпки,
и ти, пак затворил се в своя черупка,
повтаряш, повтаряш еднакви простъпки.
Любов ли е – този порочният кръг? ...
  216 
Тук си още, Любов – несмутена от нищо и никого.
Скръсти крак върху крак и облегна гърба си на бара.
Зад тезгяха на смяна отново е барманка сприхава,
погрозняла от мръщене. Всъщност не толкова стара.
Ти си чакаш поръчката – двойно и сухо мартини. ...
  165 
Когато вече нямаш нищо,
че чак се чувстваш омерзен,
животът ти – едно бунище,
погребва всеки следващ ден,
пребъркай джоба си отново – ...
  304 
Те са двама и бутат количката празна
между рафтове пълни в голям магазин.
Те са двама, но мислят еднакво отдавна.
Той не пие ракия, тя не си слага грим.
Те живеят без маски и истински трезво ...
  205 
Есента затършува в душата ми – онзи килер,
в който знаеше, още че пазя кутийка с боички.
Не намери боите, но зърна един стар тефтер,
пълен с летни слънца и драскулки на литнали птички.
Позачуди се, нямаше думи, а само това – ...
  379 
Ръцете ти са се смалили –
не се побирам вече в тях.
А бяха те големи, мили!
В прегръдката ти често спях.
Ръцете ти – те бяха пламък, ...
  261 
Днес, подобно кирпичена къщица, нашата вяра
оцелява все още, калта на крака я държи.
О! – варта по стените ѝ вътре е толкова стара,
че се лющят останки от бели мъже и жени!
Половин е дуварът – опасан от тежки въжета – ...
  138 
Безсолен ден. И чудех се – какво ли да си сготвя за вечеря?
Прицелила се бях в една пържола, ала пуста, крива мушка!
Намерих я умряла на дивана, баш преди да я отстрелям.
Реших – ще си опукам десет-двайсет много върли, люти чушки!
Загрях си на газчицата тефлоновото, старото тиганче ...
  194 
Поредна адски тегава неделя.
Без ни един правдиво бесен облак.
Пак думите са помежду ни спрели.
Ни ти на мен, ни аз на теб се моля.
Мълчим си просто. Мразя тишината! ...
  218 
Къпините край плажа не узряват –
те побеляват, болни от любов.
Под пясъчния прах – ни сладост дават,
ни сещат сладка обич от ден нов.
Къпините край плажа любят трудно – ...
  159 
Когато блее черната овца
и черните ѝ агънца прибляват,
във сляпото петно между деня
и изгрева на нощните светулки,
овцете бели някак оглушават ...
  226 
Този въздух, пропит от поредно отровно зловоние,
е отдавна продаден на черно, под нечия маса.
Политикът днес пита, но пита ли всъщност? – какво ни е.
Политикът отбива въпроси. Министър от класа.
А небето е паднало в нечий джоб – много дълбоко! ...
  400 
За поредна година морето е само мираж,
нещо все ме препъва – така и до него не стигам.
И кълна всяка сутрин кафето си – не веднъж, дваж –
де да беше еспресо. На плажа. И после примигвам...
И е истински жежко, ужасно горещо! Уви! – ...
  402  11 
Не намирам небето в ума си, ни в тленното тяло,
но единствено тях притежавам приживе, уви.
Може би Бог с Човека е бил и все още е Цяло.
Или точно обратното – все нещо тях ги дели.
Много птичи пера се залепят по светли прозорци ...
  411 
Понякога е непосилно трудно
да те обичам. Търся си причини
да те намирам – в утрини безбудни,
в които слънцето и грош не чини.
Понякога се мразя, че те искам ...
  165 
Едно момиченце се спря,
напук на знойната омара,
в тревицата до тротоара.
И пеперудката видя.
Тя беше с ангелски крилца – ...
  316 
Защо ме правят на глупачка –
баща и майка, и сестра?
Аз – вечно русата хлапачка,
все още вярвам в любовта(?)
Разрошена като глухарче, ...
  421 
Той е просто един от безбройните луди на Разград –
само малко по-странен, защото е влюбен във думите.
Сяда винаги в първия ред – в първи ред не приказват.
Там мълчат и попиват с очи всяко ново безумие,
всяка буква, накриво заклинчена в ляво подребрие, ...
  167 
„Уморих се много, къзъм.
Трябва вече малко да поседна.”
Циганката тежко се отпусна
върху пейката до мене.
Сухите дъски под нас ...
  148 
Бързо, мамо! Стягай ми багажа –
кофата с лопатката! И плувки!
Чакам с нетърпение за плажа –
пак да съм свободен – без обувки!
Шкорпиловци – колко го обичам! ...
  653 
Много лесно понякога сочим към другиго с пръст
и навираме шумно в лицето му колко е сбъркал.
И се чувстваме силни, а той се смалява на ръст.
Сякаш гумичка част от човек нарисуван изтърква.
Ала кой има право – със хлебната гума в ръка, ...
  434  20 
Не останаха много приятели
и комай нямам ни един вече.
Може би ме преследва проклятие –
кой ли черна магия изрече?
Или нищичко нямам за даване ...
  353  10 
Нощта е мрачен пощальон,
безкрайно уморен, самичък.
Той носи черен панталон
и чанта със безцветни срички.
Поспира се пред всеки праг, ...
  181 
Не успявам деня си да спретна –
ходи чорлав все кучият син.
Днес похарчих надеждата сетна,
а портфейлът ми рече: „Амин!
Ха дано хванеш тоя серсемин, ...
  292 
До контейнера – сух къшей хляб.
Покрай него врабец затанцува.
Може би за небето е сляп.
Или днес да лети – не си струва.
Хляб в небето не хвърлят – нали? ...
  444 
Буля Недялка отглеждаше стадо мисирки –
ялова беше, та тия ѝ бяха дечица.
Знаеха само ярмица да лапат и джиркат,
цял ден вървеше след тях тая проста женица.
Пуякът тъй се надуваше, буля Недялка ...
  451 
Необятно небе и под него – човеци в затвора
на една шепа пръст. И делят ли, делят ли, делят...
Твърде малко пръстта или в повече тия ми хора,
дето Богу милеят, а сладък тамян не кадят?
Бледожълто – днес слънцето свети, но тъй малокръвно, ...
  502 
Propuestas
: ??:??