Filosófica - Poesía

Притча за розата 🇧🇬

Тя роза бе. И нейното сърце
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2022-10-18T14:34:11+03:00 1.6K 6 16

Неписан псалм 🇧🇬

НЕПИСАН ПСАЛМ
Защо в прокобни, тъмни часове
петел пропя? И втори го последва.
Димяха през комина бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2022-10-17T15:40:58+03:00 441 2 12

Животът ми не ще да е неслучен 🇧🇬

И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-10-17T14:22:03+03:00 532 5 14

Упование 🇧🇬

Природата е жива и това ми дава сила,
знам с нея скоро ще се слея нека, бива!
Не си мислете, че уплашен ще заплача,
Живот създава, живот накрая е палача,
След мен ще има пролет, лято, есен, зима, ...

bojenski

Poesía » Filosófica

2022-10-16T22:52:04+03:00 1.3K 1 4

Молитва за едно глухарче 🇧🇬

От диоптъра е... май не се върти?!
Отгоре Господ се вторачил.
Примрял, не диша. Да не излети
светът, приличащ на глухарче.
Един път, ако кихне – изведнъж ...

ИнаКалина

Poesía » Filosófica

2022-10-16T21:43:05+03:00 816 6 10

Животът 🇧🇬

Не задавам много въпроси,
не мрънкам, когато боли.
Към мене се сипят откоси
от несбъднати чужди мечти.
Всеки пита защо, кога и какво ...

terita

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-16T09:05:40+03:00 1.1K 10 8

Все пак 🇧🇬

Докато си млад, в теб душата пей.
Трудният живот лесно се живей.
Решително и смело срещат се несгоди.
Пътят да е дълъг, пак се лесно ходи.
Всичко преминава като на шега. ...

байГецан

Poesía » Filosófica

2022-10-15T11:20:42+03:00 478 1

Молитва на скептика 🇧🇬

към Вапцаров
Една-единствена молитва
безмълвно в себе си мълвя
и вдига се духът ми, литва,
преборил може би гнева ...

Ramadan1995

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-15T11:14:16+03:00 973 5 11

Дали е светлина 🇧🇬

Иска ми се силно да тъжа,
но лицето ми в усмивка грее.
Истината сблъска се с лъжа,
борят се коя да надделее.
Станалото сънища краде, ...

svetlitschka

Poesía » Filosófica

2022-10-15T07:37:17+03:00 641 6 10

Сънища наяве 🇧🇬

СЪНИЩА НАЯВЕ
Бялата слана по хълма на талази запълзя.
Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.
И когато я погали слънчицето с топла длан,
заискриха рой кристали край порутения храм. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2022-10-14T20:18:22+03:00 481 4 16

Синусоидално 🇧🇬

Падения и върхове. Идилия
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2022-10-14T19:16:04+03:00 780 5 13

На Перперикон 🇧🇬

Огън и злато.
Река – в перпери.
На хълма – вятър.
Гадател черен.
Пламък опушен – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-14T11:39:34+03:00 453 2 5

Уроци по летене 🇧🇬

Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-10-13T13:45:42+03:00 1.4K 3 8

Участвал съм 🇧🇬

Участвал съм и в този мач -
"женски сърцеразбивач".
Бях млад, наивен и залисан,
от глупостта си май орисан.
Гонех бройката тогава ...

байГецан

Poesía » Filosófica

2022-10-13T08:27:59+03:00 513 1

Защо ви е надежда? 🇧🇬

Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-13T07:24:15+03:00 548 1 3

Земя на правоверни еретици 🇧🇬

Родопа – стара книга без корици
и светъл храм без праг и без таван!
Родопа –дом и пристан обещан
за хиляди безумни еретици!
Тук бродел е Орфей, с небесна лира ...

Ramadan1995

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-10-12T22:35:03+03:00 917 7 12

Пришълка в Рая 🇧🇬

Утрин белонога слезе
край смълчаното поточе.
Потопи изящен глезен
сред водите непорочни.
Спря да се кандилка косът ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2022-10-12T12:28:05+03:00 1.4K 5 18

Отдавна е изгубил Диоген... 🇧🇬

Човече дребно – злоба – великан,
венец природен, същество разумно.
А то от завист само увенчан,
вършее тръни – его, като гумно.
В сърцето му вирее кисел трън, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-10-12T10:01:21+03:00 488 5 11

Живот 🇧🇬

Животът ни е люлка многолика.
Люлее нежно като в детски кош.
Понякога е бърза и заплита
диханията във магична нощ.
А може с някакви си две въжета, ...

Spring_sunrise

Poesía » Filosófica

2022-10-12T09:29:34+03:00 489 3 3

Очилата на мама 🇧🇬

Вечно ги губеше. После ги търсеше с дни –
в двора, до помпата, в курника и под асмата.
Очният лекар диоптъра тя да смени
често предписваше. В нас очила се подмятат.
Впери ли поглед към мене, ги вдигаше там – ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2022-10-11T13:21:05+03:00 631 2 18

Утринно притихнало 🇧🇬

УТРИННО ПРИТИХНАЛО
От толкова години та до днес
аз имам навик – в делник или в празник,
на ранината в дивия овес
из сънната дъбрава да нагазя. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2022-10-11T10:58:33+03:00 806 1 4

Цветът на небето 🇧🇬

Нямаш си идея за звездите.
И че с очите твои ги сравнявам.
Обичам всички цветове, които
твойте багри наподобяват.
Не знаеш за разстоянието дълго. ...

Хайт

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

2022-10-11T06:53:31+03:00 1.1K 2

Прати́ хабер, не хваща ги хаир 🇧🇬

В отровното око на бял зоку́м
разръфаното слънце сипе есен.
Не зная колко слага си наум,
но в люлката му хрипкав вятър пее.
Издиша с мъка първият комин, ...

ИнаКалина

Poesía » Filosófica

2022-10-10T22:15:17+03:00 732 6 9

Hебе напразно Господ ни е дал 🇧🇬

Красиви, непопарени са още,
от сребърните, есенни слани,
но дойде ли ноември късно нощем
и циганското лято измени,
на своя нрав и вдигне си катуна, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-09T15:11:57+03:00 782 3 10

Не тъгувай за мене 🇧🇬

Там където между думите плача сама
И в тишината на дланите стихва мълва
А ти в тази пътека забързан
Поемаш със радостен усет обвързан.
Премълчаната обич се лута ...

Mimoza20

Poesía » Filosófica

2022-10-08T20:59:06+03:00 881 1 4

На педя от спомен 🇧🇬

Бях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2022-10-08T10:05:31+03:00 645 13 24

Благодаря 🇧🇬

"Благодаря" е дума неземна,
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто сърце!
Дума, която носи духовно богатство, ...

daniela1974

Poesía » Filosófica

2022-10-08T09:39:40+03:00 772 2 2

Момиче 🇧🇬

Не се отличаваш - така мислят другите,
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...

Хайт

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-07T19:19:28+03:00 1.3K

На дребно се пилея 🇧🇬

На дребно се пилея и дори
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2022-10-07T13:59:57+03:00 1.2K 4 8

Реален живот 🇧🇬

До 60 изкарах,
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...

байГецан

Poesía » Filosófica

2022-10-07T07:55:08+03:00 623 2

Мачкане на дните 🇧🇬

И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...

koli4a.1

Poesía » Filosófica

2022-10-06T22:07:19+03:00 562

Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬

Слънчогледите отпиват жадно
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...

StanilMarkov

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-06T22:02:41+03:00 422

Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬

Историята не ни учи на нищо,
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...

Хайт

Poesía » Filosófica, Civil

2022-10-06T13:14:05+03:00 564 1 1

Непразнично 🇧🇬

Този Великден съвсем не прилича на другите.
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...

anabel7

Poesía » Filosófica

2022-10-06T13:09:21+03:00 1.1K 5 7

Орелът 🇧🇬

Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2022-10-05T20:40:15+03:00 629 7 23

Ти 🇧🇬

Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...

MayaKoleva

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-05T15:41:50+03:00 948 7

Присъда - Свободен 🇧🇬

Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-05T15:40:41+03:00 625 1 1

Сън 🇧🇬

Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...

Ranrozar

Poesía » De amor, Filosófica

2022-10-05T15:39:43+03:00 639 2 12

История в облаците 🇧🇬

Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...

Хайт

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

2022-10-05T15:37:16+03:00 804 1 5

Ти помниш ли дъгата – обещана... 🇧🇬

Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-10-05T12:31:15+03:00 616 10 13