Otros - Prosa

Още нещо за глиганите 🇧🇬

И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-04-05T13:04:01+03:00 834

Многоточия 🇧🇬

Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...

линасветлана

Prosa » Otros

2013-04-05T10:20:45+03:00 862 8

Бабини вълнения 🇧🇬

Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладнява ...

heliclosethedoor

Prosa » Otros

2013-04-05T08:13:48+03:00 733 1

Лудост 🇧🇬

Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...

nekro

Prosa » Otros

2013-04-04T09:26:14+03:00 953

Глиганът 🇧🇬

След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-04-04T08:26:25+03:00 978

Ще ме обичаш много повече 🇧🇬

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш ...

MoonflowerTani

Prosa » Otros

2013-04-03T16:04:46+03:00 1.1K 7

Четвъртата лисица 🇧🇬

И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-04-03T15:06:07+03:00 759

Понякога... 🇧🇬

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

denito70

Prosa » Otros

2013-04-02T20:49:13+03:00 947 1

Болка 🇧🇬

>Болка

Haruka

Prosa » Otros

2013-04-02T20:46:20+03:00 692

Лисиците 🇧🇬

За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-04-02T15:32:56+03:00 835

На лов за яребици 🇧🇬

И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-04-01T13:30:45+03:00 1.1K 2

Ти избираш 🇧🇬

И отново си по средата...
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...

the-secret-girl

Prosa » Otros

2013-03-31T12:06:40+03:00 930

Сама 🇧🇬

Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...

nvl

Prosa » Otros

2013-03-30T11:28:25+02:00 1.1K 1

Първият ловен излет 🇧🇬

В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци, ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-03-30T09:29:43+02:00 1K 2

Ловни разкази 🇧🇬

Ах, че мен, дядо, додея,
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея …“ Хр. Ботев.
И на мен така, додея ми.
Време е да сменя темата на писанията си, но с какво да я сменя? ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-03-29T09:48:57+02:00 2.5K 2

Сънища на любовта 🇧🇬

Заслушана в барабаненето на дъждовните капки по стъклото на замъгления прозорец потъвах в света на сънищата. Сънища, които искаха да се превърнат в истина, а не да бъдат просто една несбъдната илюзия.
Намирах се в планината насред една прекрасна тучна поляна, покрита с капчици бистра роса, които бле ...

lubka

Prosa » Otros

2013-03-28T12:53:51+02:00 1.6K 2

Черната рокля 🇧🇬

Миналата година те чакахме да се върнеш от работа.
Бях запазила ресторант. Не скъп. Ти никога не ме водиш на скъп. Традиционно. Цветя ли? Че кой подарява цветя на собствената си жена? Майка ти се обади. Да ни честити годишнината от сватбата. А децата те накараха да ми подариш онази черна рокля. От л ...

670301

Prosa » Otros

2013-03-26T19:59:48+02:00 686

На момчето 🇧🇬

На момчето, което някога ще бъде моят живот, моят въздух и моята светлина в тъмнината.
Не се сърди, ако понякога говоря прекалено много или с моите действия те наранявам.
Не се сърди и когато те карам да се ядосваш. Недей, не се сърди, когато ти затворя телефона по средата на разговора ни и не ти ди ...

soaddicted

Prosa » Otros

2013-03-24T22:01:34+02:00 729

Силата ми 🇧🇬

Силата ми се изчерпва с всяка крачка, която предприема.
Силата да бъда сама.
Силата да ставам всеки път, когато Съдбата ми подложи крак.
Силата да продължавам да вярвам в трудностите.
Силата да отстоявам себе си. ...

NeliToteva

Prosa » Otros

2013-03-23T20:17:49+02:00 767 2

Празните хора 🇧🇬

В един от топлите майски дни централната улица на града гъмжи от хора, едните забързани за някъде, а другите излезли просто на разходка, приличащи на рояк пчели. И всички носят своите си радости и тревоги. Понякога се покатервам на едно от дърветата на улицата и ги наблюдавам. В последно време ми на ...

totaleclipse5

Prosa » Otros

2013-03-22T21:42:58+02:00 994

Разочарование. Може би. 🇧🇬

Отново е вечер. Отново е тъмно и пусто в стаята ми. Отново чувствам онази празнина, която не може да се запълни с нищо друго, освен с правилния за мен човек. Нищо не може да замести това, което той ми даваше. Пробвах по всякакви начини. Опитах се да излизам с приятели, опитах да започна да играя игр ...

alexilaiho666

Prosa » Otros

2013-03-21T08:57:15+02:00 969

Тя 🇧🇬

Тя
Подтисната от така омръзналия ù шум от минаващите автомобили, от скърцането на открехнатата врата, от вятъра, който така напира да влезе и да разруши хармоничната топлина, така подтисната от онези мисли, които не я оставят на мира всеки път щом ликът му отново изникне в съзнанието ù. Очите ù сяка ...

mvezirova

Prosa » Otros

2013-03-20T23:23:53+02:00 806

Сърцето на охлюва 🇧🇬

СЪРЦЕТО НА ОХЛЮВА
Пиеса в две части
Действащи лица:
Амалия - на двадесет и осем
Ричард – неин съпруг, около четиридесетте ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prosa » Otros

2013-03-19T21:52:57+02:00 1.4K 2

Старият бележник е като млада памет 🇧🇬

Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, ...

Ангар

Prosa » Otros

2013-03-18T08:45:59+02:00 865 2

Две нежни очи 🇧🇬

Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...

martines1

Prosa » Otros

2013-03-14T22:00:19+02:00 1.1K

Човек пред компютъра 🇧🇬

Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...

670301

Prosa » Otros

2013-03-12T17:21:08+02:00 690

Празник ли е иначе? 🇧🇬

Честит празник на всички майки, жени, женички и момиченца!
Честит празник на красивите, на грозните, на слабите и дебелите!
Честит празник на всички покорни и непокорни, на добрите и на лошите!
На всички обичащи и мразещи, на милите и на кучките!
На всички дами с мъжка професия и на всички, които с ...

Liberum-anima

Prosa » Otros

2013-03-08T08:51:14+02:00 1.4K 1

Усмихни се, голямо момиче 🇧🇬

Ти, която обръщаш гръб на любовта, за да са щастливи всички други!
Ти, която издаваш първата си стихосбирка!
Ти, която всеки ден започваш диета и все гладна ходиш!
Ти, която виртуално флиртуваш и за теб копнеят много мъжки очи!
Ти, която търсиш късмет по чужди земи, но сърце си оставила тук! ...

suleimo

Prosa » Otros

2013-03-07T22:09:29+02:00 1.5K 1 12

Кога ще умреш?! 🇧🇬

"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...

duffmckagan

Prosa » Otros

2013-03-06T12:32:09+02:00 2.5K 4

Абстиненция 🇧🇬

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

eti-fall89

Prosa » Otros

2013-03-05T21:43:26+02:00 1.3K 2

Трети март 🇧🇬

Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...

viapontica

Prosa » Otros

2013-03-05T20:33:05+02:00 636

Какво е вътре в мен 🇧🇬

Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...

Amiliq999

Prosa » Otros

2013-03-05T14:53:31+02:00 1.1K 2

Трябва ми 🇧🇬

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...

линасветлана

Prosa » Otros

2013-03-03T16:15:03+02:00 973 1 7

Писна ми от оправдания 🇧🇬

Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...

thedarkangel90

Prosa » Otros

2013-03-03T12:13:35+02:00 897

Три много възможни възможности да умра нелепо 🇧🇬

1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...

duffmckagan

Prosa » Otros

2013-03-01T19:16:04+02:00 1.4K 1

Щастие 🇧🇬

Събудих се, огледах се и осъзнах, че отново си било само сън. Отново бях сама в стая, обвита в мрак, с душа, изпълнена с тишина и сърце, крещящо от болка. Защо си сън? Задавам си този въпрос всяка секунда. Защо не дойдеш поне веднъж, поне за час. Преминават тежко дните ми чувала съм че те има, но ни ...

politoooo

Prosa » Otros

2013-02-26T11:02:39+02:00 921 2

Рози 🇧🇬

"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...

bambamplqkplqk

Prosa » Otros

2013-02-26T08:06:29+02:00 926

Светът на любовта 🇧🇬

Сътворихме го.
Времето спираше и тръгваше.
Светът се въртеше около нас, беше вкусно.
Не можех да се отлепя от теб.
Притисках се без да мисля. ...

krvelkov

Prosa » Otros

2013-02-22T21:38:24+02:00 838 3

Ти 🇧🇬

Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни ...

BlueberryDream

Prosa » Otros

2013-02-20T21:57:19+02:00 718

радвам се 🇧🇬

- Радвам се, че имам логика и без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
- Ще ти кажа едно, затова те допуснахме дотук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от баластрата и тинята.
- Благодаря ти, Учителю. Това ме ...

mari45

Prosa » Otros

2013-02-20T19:24:55+02:00 898