Otros - Prosa

Контрастът 🇧🇬

"Тя е моя" - крещеше свирепо с ледения си глас, от който ме побиваха тръпки. Впиваше жадния си чакащ потвърждението ми поглед в мен и усещах огъня, който палеха ирисите му чак в стомаха си. Не трепнах. Стоях като статуя на себе си, дори не дишах. Не се страхувах от него, напротив исках го повече от ...

DarinaDi

Prosa » Otros

2012-09-09T12:17:38+03:00 648

Кажете ми 🇧🇬

Кой измисли думата “тъга” и какво е вложил в тая дума? Откъде идва, как се появява? Най-много ме спохожда през нощта, когато всички спят, а аз съм сама със себе си. Що за чувство е и как напада нежния ми дух? Като призрачна мъгла го омотава. Събужда толкова спомени. Нямам никакво обяснение.
Тъгувам ...

ZAGORA

Prosa » Otros

2012-09-08T11:53:45+03:00 721

Изгубените дневници на Джош 🇧🇬

Скъпи непознати читателю, пред теб стои писание, което е написано от мен, Джош Нил.
Към момента, в който четеш този ръкопис, аз вече няма да бъда сред живите. Това е моето послание към теб, защото няма към кого другиго да се обърна.
Аз умирам... а толкова неща има, които все още не съм изживял...
Ня ...

svenxxx

Prosa » Otros

2012-09-07T21:34:23+03:00 709 3

Кръст за побиване 🇧🇬

Застоя се слънцето. Прекръсти се. Огледа се през рамо. Свята земя. Три пръста над тревата се кокореха дялани камъни от разградена църква. Крайъгълни за вярата.
Под босите му крака, дето бе вървяло, шумакът жълтееше, а гроздовете бяха нанизали кехлибарени зърна от светлина. Злато и мед. Вятърът понес ...

azura_luna

Prosa » Otros

2012-09-07T21:09:08+03:00 1.8K 27

Неосъзнато 🇧🇬

Искаш нещо на всяка цена... Откажи се! По-добре да не правиш нищо, отколкото да изнасилиш живота. Когато започнеш да предизвикваш силите си, те започват да предизвикват теб. Тогава се плашиш и казваш: "Защо на мен?" А не беше ли ти този, който преди време пожела именно това. Или то не беше така, а и ...

DarinaDi

Prosa » Otros

2012-09-06T22:40:04+03:00 726 1

Научи се да обичаш... 🇧🇬

elenasim1

Prosa » Otros

2012-09-06T22:29:52+03:00 1.5K 16

Скитница ли съм? 🇧🇬

Скитница ли съм? Или самотна, обречена душа? А може би съм детето на нощта, което търси деня!? Коя съм всъщност? Какво точно искам, какво точно търся?
Какво хората виждат в очите ми, което аз не забелязвам? Какъв жар, какъв блясък са видели, че им прави такова впечатление!? Защо за тях моите очи веч ...

Darkness23

Prosa » Otros

2012-09-05T22:18:05+03:00 942 2

Книга без заглавие 🇧🇬

- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целт ...

DarinaDi

Prosa » Otros

2012-09-05T10:24:45+03:00 728

По план 🇧🇬

(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...

rajsun

Prosa » Otros

2012-09-04T16:36:26+03:00 1.4K 8

И все пак ужасно боли... 🇧🇬

"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупки ...

Buchti4ka

Prosa » Otros

2012-09-02T16:18:28+03:00 977 1

Историйка от живота (3) 🇧🇬

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...

elenasim1

Prosa » Otros

2012-09-02T16:11:44+03:00 1.3K 15

Етикетите... 🇧🇬

Етикетите... Те са навсякъде около нас. Модно течение, което отдавна е отнесло на стотици светлинни години човечеството от реалността. Те са бичът на новото, чумата на 21 век. Хората им се подчиняват раболепно и вярват, че те определят съдържанието. Лепнати са по всички места, които можете да си пре ...

DarinaDi

Prosa » Otros

2012-09-02T16:08:00+03:00 682 2

(не ми се спи) 🇧🇬

...решавам още малко да помисля... макар че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с Хераклит - всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен по ...

SunnyLove

Prosa » Otros

2012-08-30T21:38:09+03:00 863 2

Живот, изпълнен с промени 🇧🇬

В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...

MichaelWolf

Prosa » Otros

2012-08-30T12:06:31+03:00 547

Сама, сред другите сами... 🇧🇬

Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...

z-marinova

Prosa » Otros

2012-08-26T17:36:20+03:00 1.6K 2

Не завиждам, но отговорите си намирам… 🇧🇬

Какво ли не му се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъл да се питам за отговорите. Те са тук, наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи б ...

PLASHKOFF

Prosa » Otros

2012-08-25T09:45:05+03:00 1K

Къде си, Господи? 🇧🇬

КЪДЕ СИ, ГОСПОДИ?
Хиляди отчаяни!
Хиляди стъписани!
Хиляди психически разстроени!
Едни бягат, други се молят! ...

IvanStefanov

Prosa » Otros

2012-08-25T09:30:56+03:00 887 1

Балерина 🇧🇬

- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...

nigyar

Prosa » Otros

2012-08-16T09:49:00+03:00 1.3K 4

Жените.. 🇧🇬

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...

shushka

Prosa » Otros

2012-08-15T10:45:51+03:00 1K

сънуване с отворени очи 🇧🇬

Сънуване с отворени очи
Още от малка сънувам странни неща. Огромни сгради, невероятно високи и красиви, пясъци и непознати дървета, хора в различни, непознати за мене облекла.... Отдавах го на невероятното си въображение.
Всичко започна, когато бях 20-годишна. Тогава нещата станаха истински. Гледах ...

tiha

Prosa » Otros

2012-08-15T10:11:10+03:00 1.2K 1

Думи 🇧🇬

Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...

bambamplqkplqk

Prosa » Otros

2012-08-12T15:49:47+03:00 1.3K 4

Безпомощност 🇧🇬

Тъга... Ярост... Безпомощност... Гняв... Ярост... Безумие...
И за какво? Като че ли нещо има значение в края. В края, когато няма да има безкрайни поля, няма тъжна песен на щурци. Когато намерим ангела, лежащ безжизнен на грубия асфалт, премазан на пътя от прелитащ камион. Когато всичко се окаже лъж ...

bambamplqkplqk

Prosa » Otros

2012-08-05T13:18:04+03:00 1.9K 1

Някой ден, незнайно откъде... 🇧🇬

... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...

ronimax

Prosa » Otros

2012-08-02T16:01:49+03:00 922

Обичай ме 🇧🇬

Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...

newfuneral

Prosa » Otros

2012-08-01T21:00:59+03:00 766 1

Обичам... 🇧🇬

Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...

Mons777

Prosa » Otros

2012-07-27T18:08:33+03:00 1.1K

-!-!- 🇧🇬

Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...

krasitoo

Prosa » Otros

2012-07-27T08:45:30+03:00 939 1

Той си отиде... 🇧🇬

Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...

Serendepity

Prosa » Otros

2012-07-25T15:37:36+03:00 2.6K 6

Проклятие 🇧🇬

Винаги бързаме и винаги закъсняваме...
Много говорим, а нищо не казваме...
Скачаме нагоре, а всъщност падаме надолу...
Тичаме напред, но седим на едно място...
Опитваме се да крещим, но просто мълчим... ...

the-secret-girl

Prosa » Otros

2012-07-24T12:35:58+03:00 907

Уроци по сценично майсторство - Как се усмихва куче 🇧🇬

Уроци по сченично майсторство - Как се усмихва куче
..................................................................................................
- Спри да плачеш и ми обясни за какво става дума още веднъж, моля те.
- Той ни взе топката - подсмърча синът ми и размазва прахоляка от футболното иг ...

линасветлана

Prosa » Otros

2012-07-22T18:18:23+03:00 1.1K 17

Наръчник за влюбване 🇧🇬

Много хора пишат за любов, говорят за любов, страдат заради нея, други пък са щастливи и я възхваляват... Но колкото и да се опитваме да я “анализираме”, винаги има нещо, което ще остане неразгадано, и точно в това е нейният чар. Желанието за нещо ново, нещо интересно, нещо неизвестно.
В книгата на ...

candy_girl_13

Prosa » Otros

2012-07-22T13:24:47+03:00 1.4K 2

И след всичко... 🇧🇬

Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.
Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.
Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.
Тя заста ...

ivetoo90

Prosa » Otros

2012-07-18T09:58:13+03:00 976 2

Родът - част осма, последна 🇧🇬

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...

chergligan

Prosa » Otros

2012-07-17T23:00:39+03:00 1.1K 2

Цветя на прехода 🇧🇬

Посвещавам на един продаден, общински, зелен парцел...
Вглеждането назад във времето крие различни изненади, но в последователността има нещо интимно, мило, някаква позабравена делчничност и епичност, жизненост и застиналост, противоречивост, но и радост от повторното докосване...
Една разходка по б ...

WIK

Prosa » Otros

2012-07-15T12:41:59+03:00 1.2K 1

Песента на живота 🇧🇬

Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музи ...

Morbidia

Prosa » Otros

2012-07-13T14:14:27+03:00 1.1K 1

Родът - част седма 🇧🇬

РОДЪТ (седма част )
Девети септември 1944 година безспорно е една значима дата в българската история през 20 век. Спорни са само избраният път за развитие и постигнатите по него успехи.
Промени се животът в българското село. Ралото на времето преобърна народните пластове, нови ветрове освежиха възду ...

chergligan

Prosa » Otros

2012-07-13T13:19:28+03:00 1K 2

Трудно е... 🇧🇬

Трудно е да се изправиш отново на крака, когато си бил повален на земята от близък за теб човек, от човек, когото обичаш и комуто вярваш, от приятел...
Трудно е да загърбиш миналото, когато то е единственото място, време и пространството, в което вие двамата все още сте другари...
Трудно е да продъл ...

IliyanaPavlova

Prosa » Otros

2012-07-11T11:22:15+03:00 967

Белязаният непознат 🇧🇬

- Отче, защо мислиш, че Бог съществува? - попита тихо белязаният непознат. - Имам предвид... виждал ли си го?
Отчето погледна непознатия с почуда, ала бе подготвен за подобни въпроси:
- Най-красивите неща, синко, само се усещат, със сърцата ни.
Двамата събеседници стояха на два стола, обърнати един ...

rabeno

Prosa » Otros

2012-07-10T23:18:02+03:00 785

Дните без 🇧🇬

Нима не бе красив днес изгревът?
Та аз изпуснах дори и залеза.
Поливам живота си с джин,
а цветята оставям да гали ги вятърът.
Днес отминава. ...

Krisha

Prosa » Otros

2012-07-10T09:04:14+03:00 1.1K 4

С вкус на ванилия 🇧🇬

Глава 1
Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно це ...

Josette

Prosa » Otros

2012-07-05T09:40:38+03:00 854 3

Приказка за малки и големи 🇧🇬

Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и ...

nigyar

Prosa » Otros

2012-07-04T13:59:29+03:00 2.8K 5