Relatos - Prosa

Нощно дежурство 🇧🇬

Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...

Mirkata79

Prosa » Relatos

2010-03-12T14:14:52+02:00 1.4K

Случайности 🇧🇬

Случайности
Океанът бучеше черен и прииждаше на талази, като поглъщаше всичко, което се изпречваше на пътя му. Вечерта беше тъмна, луната - скрита зад облаци, а звездите проблясваха от време на време. Плажът бавно се покриваше с вода, защото приливът настъпваше.
В далечината се виждаха светлините на ...

MilenaMila

Prosa » Relatos

2010-03-11T22:42:08+02:00 1.2K 2

Илюзия 🇧🇬

И л ю з и я
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случк ...

latinka

Prosa » Relatos

2010-03-11T14:51:10+02:00 1.1K

Децата на изгрева 🇧🇬

Седях на пясъка, гледайки небето. Чувах голямата и шумна тълпа около мен, звука на китарата, която някой беше донесъл, пукането на запаления огън. Потреперих нервно, а вятърът се вкопчи в косата ми, играейки си с нея като с малко дете. Ето ме тук. Мирисът на пушек и море ме опияняваше, караше ме да ...

etienne

Prosa » Relatos

2010-03-11T14:49:23+02:00 813

Пролетта се пукна 🇧🇬

Пролетта се пукна, обаче явно не го знаеше, защото цяла нощ валя сняг и натрупа толкова много, колкото не се случи да натрупа нито веднъж през почти отминалата вече зима... Този факт от своя страна беше нещо, което други не знаеха, за това, когато сутринта Ко Та Рак излетя на бегом през вратата, не ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-03-11T14:38:27+02:00 1.8K

Баща 🇧🇬

БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия летен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на замисления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-11T14:37:27+02:00 984 1 1

Три минути от живота на една русалка 🇧🇬

Давеше се. Не можеше да диша. Дробовете ù пареха, очите ù пареха, всички я пареха.
39.9 - не е на добре. Увиха я в мокър чаршаф, започна да се тресе и да се мята. Не ù стигаше, водата не ù стигаше. Чаршафът я жулеше, пареше, пареше... белите ù дробове закрещяха, натикаха ù тръба в устата, а тя я дав ...

kikot86

Prosa » Relatos

2010-03-11T13:27:05+02:00 1.2K 1

Вечната Лунна Любов 🇧🇬

Вечната Лунна Любов
Автор: InesInes
1 Глава - Откровени думи
Беше почти привечер. Вълните бяха силни, духаше лек ветрец, беше тъмно, само светлината на луната се отразяваше върху вълните. Беше толкова тихо. Единственият звук, който се чуваше, беше как вълните са разбиваха в скалите. Но след малко чу ...

InesInes

Prosa » Relatos

2010-03-11T00:01:02+02:00 770 2

Единственият затвор 🇧🇬

Единственият затвор
Бягах като луд. Тичах през поредния прекалено дълъг коридор. Чувах ги... Десетки гласове със остри нокти и зъби, опитващи се да ме хванат. Следвах коридора, внезапен завой и започнах да се изкачвам по някакви стълби. Чувах как гласовете се отдалечават. Да! Успявах да им избягам, ...

Chaoscore

Prosa » Relatos

2010-03-10T21:35:48+02:00 1.3K

Изповед 🇧🇬

Обграден от шест сиви и олюпени стени… Не знам колко време измина, откакто съм на това място. Имам чувството, че тук времето не върви. Всичко е спряло завинаги. Не помня как влязох тук и защо. Съдейки по мястото, предполагам, сигурно ще е заради нещо ужасно, което аз трябва да съм извършил. Името ми ...

Adramelech

Prosa » Relatos

2010-03-10T15:50:50+02:00 827 2

Портретът 🇧🇬

ПОРТРЕТЪТ
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дуварите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-10T14:32:24+02:00 962 2

Неизвестен враг 🇧🇬

Разказ на ужасите! Да не се чете от лица под 18 години!
Борис спа до късно. Това беше редовният следобеден сън от два до четири, но този ден се събуди в пет и нещо. Хапна два сандвича, изпи две бири и тръгна на своята следобедна разходка, въпреки снега, който беше натрупал.
Прибра се към шест и поло ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2010-03-10T14:24:50+02:00 994

Разговор с непродадената роза... 🇧🇬

Минаваше осем вечерта. Вървеше по една от централните софийски улици, забързана към метрото.
По женски суетно се взираше, пътьом, в отражението си във витрините. Забързана. Замислена. Мислеща. Загрижена. Планираща. Проиграваща варианти в главата си.
Разминавайки се с почти неостаналите неприбрали се ...

galinabg

Prosa » Relatos

2010-03-09T21:41:32+02:00 2K 1

Успехът има много бащи, а провалът е винаги сираче 🇧🇬

Познавах една жена, която много харесвах. Тя се отличаваше от всички останали. У нея имаше нещо, което не можеше да я причисли към обикновените. Тя беше по своему специална и магнетична, много харизматична. Жена с необикновена аура. Такава жена не остава незабелязана, напротив - тя се отличава в тъл ...

Ростислава

Prosa » Relatos

2010-03-09T16:24:03+02:00 3.2K 2

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Новата шапка на Но Щен Вълк
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и отново се огледа критично в огледалото, новата му придобивка не се беше оказала точно това, което си представяше предварително. - Хъм - пак изсумтя той. - Тази шапка не ме ли прави да изглеждам дебел?
- А ти не си ли си по принцип дебел? - не ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-03-09T16:00:37+02:00 647

Приказка за черната роза 🇧🇬

Някога, много отдавна, още преди първия човек да бъде сътворен, на земята бродиха други същества. Те бяха подобни на човека, но не напълно. Цивилизовани и щастливи. Имаха си и собствено царство, с цар, чиято дума ставаше закон мигновено, щом бъде изречена. В това царство съществата приличаха ужасно ...

Adramelech

Prosa » Relatos

2010-03-09T13:23:51+02:00 2.4K

Един ден от живота на балканджията 🇧🇬

ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-09T13:03:23+02:00 1.1K 1

Няма нищо вечно 🇧🇬

След дълги години, прекарани в колебание и нерешителност, аз най-после реших да споделя с този лист от хартия целия ми живот, защото смятам, че повече не мога да нося това проклятие на раменете си. Сега ще разкажа какъв съм аз, откъде идвам и защо реших да сложа край на всичко това.
Направих справки ...

Adramelech

Prosa » Relatos

2010-03-08T00:35:28+02:00 1.9K 3

Философ 🇧🇬

ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е философът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-07T23:42:10+02:00 958

Грамофонът 🇧🇬

ГРАМОФОНЪТ
Малкият Стефчо горчиво плачеше и бършеше с ръчички мокри бузки. Той искаше само да погали свития под масата котарак, но масата се залюля на куция си крак и от нея с трясък падна старият грамофон. Фунията издрънча и отскочи встрани. Подплашен, котаракът се стрелна през открехнатата врата, ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-06T21:17:24+02:00 1.2K 2

За двубоя 🇧🇬

След тежка тренировка в школата по Бойно изкуство на Скиталецa дойде време за теоретична подготовка.
- Какво можете да ми кажете за невъоръжения бой? - попита учениците си Скитaлецът.
- Най-важното нещо е да накараш другия максимално бързо да престане да те удря - веднага реагира Сянка.
- А по-конкр ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-03-05T10:39:35+02:00 698

Завещанието 🇧🇬

ЗАВЕЩАНИЕТО
Духаше пронизващ есенен вятър. Ръмеше дъждец. Гъста мъгла на талази обвиваше няколкото дървета на възвишението, скупчили се сякаш да се стоплят. От проскърцващата вратичка на селското гробище бавно излизаха хора. Те стъпваха предпазливо, за да не се подхлъзнат по размекнатата пътека. Леп ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-05T09:33:17+02:00 1.1K 3

Време е за кратък разказ 🇧🇬

Време е за кратък разказ
“Време е за кратък разказ”, каза си тя и отиде да си вземе още една бира. Двулитрова. Междувременно установи, че ключът ù от вкъщи не е където очакваше да бъде – в десния джоб. “Изгубила ли съм го, или е другаде?”, зададе се коварната мисъл, трупаща се отгоре върху всичките ...

kcekce

Prosa » Relatos

2010-03-05T09:31:59+02:00 3.1K 3

Миячка на чинии 🇧🇬

МИЯЧКА НА ЧИНИИ
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от шивачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния д ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-04T11:56:53+02:00 1.9K 2

Баба Тона 🇧🇬

на маля
Измуча кравата и побутна с муцуна порутената портичка на обора. По циментираната пътека към градината покапаха листа и вятърът ги подгони към лехите. Баба Тона потътри крака през прага и старческият ù взор се опита да пробие настъпващия мрак. Навън бе пусто. Някъде излая куче, последва го вт ...

Romanov

Prosa » Relatos

2010-03-04T11:26:45+02:00 1.5K 4

Двата ореха 🇧🇬

ДВАТА ОРЕХА
Два ореха растяха един до друг. Единият бе изправил снага високо в небето, мощната му корона достигаше сякаш облаците. Другият растеше крив, закелевял и никой не го поглеждаше, всички се радваха само на хубавото дърво. Стройният красавец есенно време се отрупваше с вкусни плодове, докато ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-03T11:36:15+02:00 1.2K 1

Нещата от живота 🇧🇬

Нещата от живота
Мъжът влезе в бара с походката на човек, на който му бяха потънали всички гемии, та и няколко танкера отгоре. Седна на масата в ъгъла и си поръча коняк. Когато му го сервираха, отпи глътка, която преполови чашата. Нещата не изглеждаха добре. За него. Ние лично се чувствахме като мал ...

Greg

Prosa » Relatos

2010-03-02T22:17:39+02:00 1.5K 8

Докосване 🇧🇬

ДОКОСВАНЕ
Кънчо набучи гърнетата по колите на гнилия плет. Беше ги правил отдавна, когато ръцете му пипаха бързо и точно. Скара се с жена си заради тях и ги изнесе - пълнел къщата с остарели неща.
- Че какво им е остаряло? - питаше се той. - Вещите бавнo стареят, по-бавно от хората. Да взема едно, т ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-03-02T12:30:17+02:00 1.2K 2

На казана 🇧🇬

НА КАЗАНА
Хубава ракия правим тук, в балкана. Силна. Опънеш ли една глътка, като нож минава през гърдите ти и ти става топло, топло, а душата ти омеква. Казанът ни се намира извън селото, а от него започват едни ливади - стръмни и гъсти, и зелени, много зелени. Над тях – гори. Ех, какви гори имаме н ...

purko59

Prosa » Relatos

2010-02-28T22:32:58+02:00 988 5

Червената смърт на бялата сила 🇧🇬

Искате ли да ви разкажа как един град уби лудостта си? Обърках ли ви? Аз съм объркана също.
Това се случи на 19-и февруари. Честваха се 137 години от смъртта на Апостола - Васил Левски. Тържеството на площада беше страхотно. Купища хора: стари, млади, щастливи, луди... Изправени най-отпред стояха на ...

osviencim

Prosa » Relatos

2010-02-28T19:34:10+02:00 1.6K 3

Сеяч 🇧🇬

СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-02-28T19:20:17+02:00 1.1K 1

На същата люлка 🇧🇬

Учителките на дъщеря ми от детската градина бяха извели група деца в парка – да отпразнуват първи Юни. С брат ми седяхме в едно кафене близо до люлките и си говорехме за разни скучни теми, неповлияни от сияещата магия на празника. Звукът на детски крачета, бягащи по тревата, не достигаше до нас през ...

ScarletSun

Prosa » Relatos

2010-02-28T12:53:57+02:00 1.2K 1

Край езерото 🇧🇬

Бележка от автора: Моля да извините допуснатите граматически грешки и да се насладите на историята.
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...

vistor

Prosa » Relatos

2010-02-27T22:55:13+02:00 810 1

Има ли, няма ли утро в мъглата? 🇧🇬

Цигарата догаря. Димът грабва съня ми и го отнася някъде. Минава пет. Утрото ще почука след миг на прозореца с лепкавите пръсти на мъглата.
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...

Romanov

Prosa » Relatos

2010-02-27T14:22:54+02:00 1.3K 3

Аленото петно 🇧🇬

АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-02-27T13:36:33+02:00 1.1K 1

Най-добрият човек 🇧🇬

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-02-26T18:24:10+02:00 1.5K 3

С дъх на зряло жито и маточина 🇧🇬

С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-02-25T10:01:21+02:00 1.6K 6

Приказка за Вълка 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две въл ...

garvancheto

Prosa » Relatos

2010-02-24T23:54:19+02:00 3.2K 2

Зимна картина 🇧🇬

Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може ...

kalin8

Prosa » Relatos

2010-02-24T11:56:11+02:00 1.6K 3

Поколения 🇧🇬

ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...

ivliter

Prosa » Relatos

2010-02-24T11:34:12+02:00 995 1