Relatos - Prosa

На преглед при Пси Хи Атър 🇧🇬

- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и ст ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-02-12T10:02:57+02:00 706

Сънища 🇧🇬

Dreams
Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
Тогава тя затвори очи и доближ ...

delindacatharsis

Prosa » Relatos

2010-02-11T22:08:53+02:00 720

Събуждане 🇧🇬

По разказа на Христам „Жена ти ме напусна“

kalin8

Prosa » Relatos

2010-02-11T18:41:53+02:00 632

Свърталище на любовта 🇧🇬

Навред всичко тъмнееше. Насред пазара се намираше сергията за цветя, където имаше една необикновена роза, чакаща да намери своя собственик. Чакаше да срещне своята съдба от нищо неподозиращ обект на нечия любов. В спрялото време сякаш биеше само едно сърце, на онази, която щеше да получи розата. Отм ...

nininkata

Prosa » Relatos

2010-02-11T11:08:15+02:00 662

Бонус сцена 🇧🇬

- Но! - недоволно изръмжа Гар Ван.
- Мм? - въпросително изсумтя вълкът.
- Хей, Но Щен Вълк! - настоятелно го сръчка в ребрата сенчестата.
- Кажи - измърмори Вълк.
- Какво правиш?! - въпросително разпери ръце тя, щом се убеди, че е привлякла вниманието му. ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-02-11T10:43:19+02:00 658

Да се омъжиш за милионер. Надето от Чикаго. Втора част. 🇧🇬

Надето от Чикаго
Втора част
След смъртта на съпруга си Надето изпадна в депресия. Причината за това състояние не беше загубата му, тя не беше обичала мъжа си, не беше и страхът от смъртта, не се страхуваше от нея. Едва сега осъзна, че беше се привързала към него през годините на съвместното съжителс ...

irendavidoff

Prosa » Relatos

2010-02-10T23:59:51+02:00 3.5K 3

Приятели 🇧🇬

Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха с ...

MilenaMila

Prosa » Relatos

2010-02-10T20:46:31+02:00 2K 1

Ивон 🇧🇬

ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...

Аквалия

Prosa » Relatos

2010-02-10T13:28:33+02:00 1.2K 1

Диалози 🇧🇬

ДИАЛОЗИ
- Обичам кафе, а ти?
- И аз обичам.
- Така и предположих, затова поръчах и за теб.
- Благодаря. Ако не ми беше поръчал, щях да го направя сам. ...

DarkSideOfTheMoon

Prosa » Relatos

2010-02-07T22:17:23+02:00 1.2K 2

Празна стая 🇧🇬

Слънчев лъч проряза тъмнината на старата и празна стая. Всичко тук е в прах – старо място, където се реят безразборни спомени като болни от жегата мухи…Подът е изтъркан от стъпките на хиляди посетители– поклонници на това празно място… Да, то наистина е странно празно – тази празнота – плаши и привл ...

Tifaret

Prosa » Relatos

2010-02-07T17:25:29+02:00 1.3K 1

За нищото и нещото в нас 🇧🇬

ЗА НИЩОТО И НЕЩОТО В НАС
Често ме спохождат Римски Корсаков или Глен Милър, или безименните спиричуъли в зависимост от настроението и най-вече от дълбочината на самотата ми. Благодарение на тях получавам наготово измерението, т.е. обемността и времето на идеите. Изминали са доста години от тяхното п ...

RudiRaikov

Prosa » Relatos

2010-02-07T13:23:32+02:00 1.7K

Битката 🇧🇬

БИТКАТА
Огънят пукаше, искрите се разбягваха във всички посоки, наподобявайки миниатюрни фойерверки. Момчето захласнато гледаше играта на пламъците му, те ту се прегръщаха, ставайки едно цяло, ту се разделяха, съскайки един срещу друг. Превръщаха се в огнени мечове и влизаха в смъртоносна схватка. Р ...

wishpin

Prosa » Relatos

2010-02-07T13:03:57+02:00 1.1K 1

Младежко 🇧🇬

Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...

Tifaret

Prosa » Relatos

2010-02-06T21:08:00+02:00 1.1K 1

Да се омъжиш за милионер. Надето. Първа част. 🇧🇬

НАДЕТО ОТ ЧИКАГО
Пристигна в Чикаго през есента на 1990, на екскурзия до Щатите и направи както повечето българи, остана в Америка. Посрещна я един нашенец на летището, позна го по бледата физиономия, отведе я до жълтеникава грозна постройка, обитавана от различни представители на различни народност ...

irendavidoff

Prosa » Relatos

2010-02-06T19:05:10+02:00 3K 4

Историята на розата 🇧🇬

Историята на розата
Ани свърши работния ден малко тъжна.
Имаше напрегната работа, бяха дошли три визити, тя ги посрещна, настани ги, приготви им кафе с бисквити (през това време използва момента, за да практикува малко английски: Какво е времето в Тулуз? Валеше ли в Калифорния? Блестеше ли слънцето ...

girasol

Prosa » Relatos

2010-02-05T20:17:02+02:00 835 4

Цигарата на перваза на прозореца 🇧🇬

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...

eX_girl

Prosa » Relatos

2010-02-05T14:15:58+02:00 1.5K 3

Дамата от запад 🇧🇬

От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...

nofi

Prosa » Relatos

2010-02-05T11:25:35+02:00 1.1K 1

Да се омъжиш за милионер. Въведение. 🇧🇬

ДА СЕ ОМЪЖИШ ЗА МИЛИОНЕР
Въведение
Върнах се в България след 20 години. В родния град се срещнах се с мои приятелки, не са се променили много, познахме се. Работят на същите места, където ги оставих преди тридесет години, когато напуснах града си, а те не са мръднали оттам. Децата им са пораснали, а ...

irendavidoff

Prosa » Relatos

2010-02-04T12:31:51+02:00 3.2K 1

Букет и сладко от горски ягоди - разказ 🇧🇬

Виждах ги всяка сутрин в хотела, закусваха мълчаливо. Баща и дъщеря. Мъж на средна възраст, прошарени коси, среден на ръст, наблюдаваше я с нежност. Момичето беше около тринадесетгодишно, красиво, със спортна походка. Винаги си поръчваха от менюто палачинки с горски ягоди. Скиорският сезон беше в ра ...

lubara

Prosa » Relatos

2010-02-04T12:29:22+02:00 1K 4

Пътуване. А търпение за четене? 🇧🇬

Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...

kalides

Prosa » Relatos

2010-02-02T20:41:34+02:00 1.6K 3

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Колкото по-големи - облиза се Ко Та Рак, гледайки тортите на витрината. - Толкова по-добре се виждат.
- Наистина ли? - повдигна лявата си вежда Но Щен Вълк.
- Ох! - въздъхна котакът. - Не ме приемай буквално, стане ли дума за храна, винаги преувеличавам.
- Ахам - сви рамене вълкът.
- И ти ли си ми ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-02-02T16:19:22+02:00 709 1

Пълнолунието 🇧🇬

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...

inanm

Prosa » Relatos

2010-02-02T10:53:28+02:00 1.2K 1

Легенда за Храма 🇧🇬

В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...

kalin8

Prosa » Relatos

2010-02-02T10:47:04+02:00 1.1K 1

Никога не е късно 🇧🇬

Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...

ZAGORA

Prosa » Relatos

2010-02-02T09:58:00+02:00 913 2

Вечният сън 🇧🇬

Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...

desert_queen

Prosa » Relatos

2010-02-02T09:30:23+02:00 1.4K 1

Дух 🇧🇬

Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

2010-01-31T18:45:43+02:00 877 3

Как да хванем милионер 🇧🇬

Как да хванем милионер
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...

perperikon

Prosa » Relatos

2010-01-31T18:34:48+02:00 6.8K 1 34

Цветни прозрения 🇧🇬

ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...

RudiRaikov

Prosa » Relatos

2010-01-31T18:04:35+02:00 1.6K 1

Ние от под кривата круша 🇧🇬

От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...

latinka

Prosa » Relatos

2010-01-31T13:02:33+02:00 1.9K 4

Човек(о)ядец 🇧🇬

Всяка прилика с лица и събития е случайна
Смрачава се. Крача по заснежената улица и наближавам постройката. Мой дом, моя крепост. Много си се окопал в тия преспи, едва те намерих. Добре, че поне едно от десетте ти очи свети – прозорецът на приземния етаж. Сврели сме се в бечовата стаичка, че уж по-з ...

Romanov

Prosa » Relatos

2010-01-30T15:43:32+02:00 1.4K 3

Писъкът на дървото 🇧🇬

Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

2010-01-30T15:00:00+02:00 1.4K 4

Нова зимна приказка от Никъде 🇧🇬

- Такааа - проточи Сянка, гледайки прясно натрупания сняг. - Оня ден плаж, а днес - сняг.
- Ъъхъъм - проточи на свой ред и Но Щен Вълк. - Какви ще ги вършим днес?
- Можем да се пързаляме с шейна - предложи сянката с умерен ентусиазъм.
- Да не си се изръсил от леглото?! - възкликна Вълк. - Не помниш ...

Bersek

Prosa » Relatos

2010-01-30T14:00:24+02:00 660

Сълзи през есента 🇧🇬

Беше красив есенен ден. Слънцето тъкмо залязваше зад близкия баир, играейки си с разноцветните листа на дърветата. Всичко бе обсипано, като че ли с цветен прашец- червено, кафяво, жълто и тук-там зелено, преливаха в клоните на дърветата и се губеха по сивия асфалт. Подухна лек ветрец и феерия от пад ...

sparklingdust

Prosa » Relatos

2010-01-29T23:13:04+02:00 2K 2

Разходка сред сладката радост, мъката и свободата 🇧🇬

За стария дядо Иван дните минава тежко и бавно. Всичките години сякаш се бяха стоварили върху костите и мускулите на тялото му и за него бе ужасно придвижването. Той осъзнаваше, че не е останал още много живот в него, затова всеки ден посрещаше със смесена тъга за отминалите дни и всички спомени, ко ...

LordZombie

Prosa » Relatos

2010-01-29T10:57:38+02:00 843

Играта 🇧🇬

Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

2010-01-29T10:44:29+02:00 854

Песента на щурчетата 🇧🇬

Песента на щурчетата
Сърцето несвободно от любов е храм.
Джамия или черква, разлика не знам.
Записания в книгата: любов, блаженства
освободен от рая и от ада там. ...

MilenaMila

Prosa » Relatos

2010-01-29T10:21:13+02:00 1.2K

Конклав - I и II (началото), Sci-Fi разкази 🇧🇬

Има нужда от малко редакция, но в момента се концентрирам да завърша трилогията от разкази. Надявам се да ме извините за това. Приятно четене!
Конклав
Беше един от тези дни, в които напрегнатият градски живот те кара да захвърлиш всичко и да се отдадеш изцяло на себе си. Да, бях решен да направя точ ...

onepagelife

Prosa » Relatos

2010-01-28T12:20:45+02:00 913

Вторник. Ранен следобед... 🇧🇬

Не обичам да ме разпознават. Суетата си забравих захвърлена някъде из младежките години и така си се чувствам най-добре. Свикнаха и хората, дето са наоколо - пенсионерите от кооперацията, продавачките по магазините, клиентелата на кварталното кафене, там, дето си пия кафето. Приеха ме като свой, кат ...

kalin8

Prosa » Relatos

2010-01-28T09:18:55+02:00 743 4

Малък нощен разказ 🇧🇬

МАЛЪК НОЩЕН РАЗКАЗ
Te quiero más de la vida
С тънкия си усет животът винаги предусеща смъртта.
Но в нощта е скрита много нежност, и колкото и да е странно, именно от тъмното се ражда онова чувство, което оттласква смъртта надалеч...
Тази вечер лежах по гръб до жена ми и слушах вятъра, който разтриса ...

Раш

Prosa » Relatos

2010-01-27T13:01:26+02:00 1.3K 7

Влага 🇧🇬

Вървиш по улицата. Виждаш единствено лица. И въпреки желанието си, не можеш да спреш да се питаш дали зад някое от тях ще откриеш смисъл. Усещаш как от тялото ти се излъчва тъпа, пулсираща болка и си сигурен, че лицата могат да я видят, да я докоснат, да я чуят, да усетят натрапчивия ù сладникав вку ...

Amitiel

Prosa » Relatos

2010-01-26T15:17:17+02:00 659 3