Relatos - Prosa

Тайната стая и дрехата на дявола 🇧🇬

Тайната стая и дрехата на дявола
(по спомен от сън)
В едно малко родопско село, наречено Ставирово, живеела една възрастна дама на около седемдесет години. Овдовяла преди няколко години, тя решила да не притеснява децата си, които се установили отдавна в големите градове и да не им натрапва присъств ...

yanko88

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Cuentos y obras para niños

2021-03-28T23:46:10+03:00 1.1K

Изгубени души 🇧🇬

Крис
Бях уморен! Не от пътя, а от живота. Чувствах се изцеден, смачкан, оглозган до кокал. Само на четиридесет, а вече имах душа на старец. Състоях се от плът, която покриваше костите и няколко органа - нищо друго.
Как може да се създаде един циничен, развратен негодник!? Като му дадеш всичко нагото ...

РосиДимова

Prosa » Relatos

2021-03-28T22:32:49+03:00 1.5K 6 31

Разходка в гората на изповедите 🇧🇬

Пред мен изпъчваха се високи, могъщи, букове вечни. Над короните им, в мъгла бледа и мистична криеха се върховете, заснежени, шепнещи меланхолично, викащи с ехо към мене. Обещаваха ми. Ала не смееха твърде много да обещават. Слънцето вечер там отиваше да спи, сигур владееше земите отвъд, със звездит ...

anahataroot

Prosa » Relatos

2021-03-28T21:14:35+03:00 2.5K 10 27

Десет години мълчание 🇧🇬

Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал п ...

Heel

Prosa » Relatos

2021-03-28T20:24:16+03:00 885 1 2

И нищо се не решило 🇧🇬

И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...

anahataroot

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-28T07:38:55+03:00 851 1 16

Горско момиче 🇧🇬

Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови с ...

kosapri

Prosa » Relatos

2021-03-28T07:36:32+03:00 808 2

Нещо от живота... 🇧🇬

Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...

pavli

Prosa » Relatos, Otros

2021-03-26T08:55:08+02:00 911 1 1

История с лабрадор 🇧🇬

Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и мое ...

donchevav

Prosa » Relatos

2021-03-26T07:38:52+02:00 1K 2 16

Искрено и механично 🇧🇬

Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с на ...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-25T20:11:59+02:00 830 2 14

Разговор с Мария 🇧🇬

Мария се отпусна на дивана, подви крака и взе чашата с малиново вино "Тр..."
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...

misha_sll

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-25T07:35:05+02:00 1K 2 7

Откровеният четвърта част 🇧🇬

Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...

Karolin

Prosa » Relatos, Otros

2021-03-24T10:31:26+02:00 835 1 4

Из последните спомени на едно разбито сърце 🇧🇬

ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...

gergancheto93

Prosa » Relatos

2021-03-23T21:19:00+02:00 1K 2

Защо не? 🇧🇬

Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...

exuded

Prosa » Relatos

2021-03-23T19:01:28+02:00 835 4 5

Това, което никога не ти казах 🇧🇬

Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...

ElizabethPavlova

Prosa » Relatos

2021-03-23T18:40:29+02:00 1.2K 1

Невъзможната любов 🇧🇬

Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...

ElizabethPavlova

Prosa » Relatos

2021-03-23T18:37:20+02:00 694

Наслада и угризение 🇧🇬

Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...

РосиДимова

Prosa » Relatos

2021-03-23T17:08:32+02:00 697 5 28

Пазачът на фара и продавачката на мечти 🇧🇬

Здравей, красива непозната!
Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш ...

perperikon

Prosa » Relatos

2021-03-23T14:27:29+02:00 1.6K 1 12

Скандал пред библиотеката: дивият аз-ти-той 🇧🇬

Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...

anahataroot

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-23T14:26:23+02:00 928 2 16

Откровеният трета част 🇧🇬

-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звън ...

Karolin

Prosa » Relatos

2021-03-23T12:17:04+02:00 896 6

Докато смъртта ни раздели 2 🇧🇬

2.
- Искате аз да Ви кажа дали Вие сте убили някого? – с недоумение каза инспектор Дамян Френцов.
- Наистина не си спомням! – отвърна Игор.
Бяха изминали две седмици от инцидента и смъртта на Елисавета бе официално обявена за нещастен случай. Но през това време психиката на Игор силно се бе разклати ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

2021-03-23T09:17:00+02:00 1.1K 1 7

Зюмбюла 🇧🇬

Отцъствах от града доста често. Седмици наред, понякога месеци. Работех като пътуващ търговец и основната ми задача бе в това стоката да стигне и до най-отдалечените краища. Оставях жена да обитава скромния ми дом, но заварвах стаите пусти. Никоя от тях не можа да издържи на самотата. Жените си тръг ...

kosapri

Prosa » Relatos

2021-03-23T01:46:12+02:00 1.3K 1 5

Роси, Валентино 🇧🇬

— Ееее, ами че той Маркес, той ееее... аз не силен... еее... трябва внимателно...
— А ще приемете ли извинението, ако дойде Маркес да ви се извини?
— Еее, нема иде. Той нема иде. Надявам се достатъчно умен, че да не иде!
Стоях си както винаги с кафенцето пред мене, нал знаете, не може без кафенце, с ...

anahataroot

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-22T12:50:19+02:00 932 2 12

Лесно се не дава 🇧🇬

Пролетта разтърси зеленото си покривало и опръска земята с цветовете си. Кокичетата срамежливо надничаха изпод рехавите снежни преспи. Минзухарите като свещици пламтяха в пръстта. Майката Земя приличаше на лехунка* жена , носеща ново начало в утробата си. Птиците се завръщаха, носейки на крилете си ...

РосиДимова

Prosa » Relatos

2021-03-22T07:33:21+02:00 652 3 11

Сън 🇧🇬

- Хаха, 6:30, събуди се, несретнико, събуди се. Време е да ставаш за работа. - Хвърлих одеялото върху часовника, който продължи приглушено да врещи.
Станах, набързо се облякох в работните дрехи - те ласкаво и сладникаво въздишаха като ги навличах. Направих си конска доза кафе и я гаврътнах, докато к ...

robertratman

Prosa » Relatos

2021-03-22T06:43:14+02:00 953 2 5

Очакване 🇧🇬

Очакване
В миг облаците се разтуряха и напече слънце. Сякаш не беше валяло току що като из ведро А Светла, мокра до кости, се чувстваше така, сякаш Господ беше излял манна върху нея и бе изкъпал и изпълнил със светлина и любов цялата ѝ многоизмерна същност. Отвори се душата ѝ, запя. Погледът ѝ се ра ...

alistef

Prosa » Relatos

2021-03-21T19:34:44+02:00 922 1 1

Строежът на зимника 🇧🇬

Асен стоеше в двора и гледаше разбития си зимник. Погледа и към нивата – това огромно парче земя, което изхранваше него и семейството му. През главата му се повтаряше непрекъснато една мисъл – „Петдест пъти… петдесет пъти… петдесет пъти… “
Двамата му братя – Стоил и Кирил също стояха безучастно. Пър ...

presian_penchev

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2021-03-21T07:24:07+02:00 1.2K 4

Падналият ангел 🇧🇬

Историята започва там горе в безкрайното небе, което за нас хората е синьо през деня, а през нощта е тъмночерно. Но ние не знаем, че красиви ангели живееят на него. Точно така, то е техният дом, Небесният Рай се намира там.
Бели ангели помагат на Слънцето през деня да свети и да дарява на Земята кра ...

gergancheto93

Prosa » Relatos

2021-03-20T18:34:12+02:00 934

Случка 🇧🇬

Тя – тя вече трети ден очакваше да се обади оня младеж на когото в кокетното кафене, след кратък флирт, даде телефонния си номер. Не правеше така, но, ...
Той – той правеше маркетинг проучване за нов модел домашен кухненски робот.
- Ало, здравейте! (Жизнерадостно).
- Здравейте, радвам, се че все пак ...

Fuskov

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-20T14:14:04+02:00 1K 1 6

Откровеният - втора част 🇧🇬

Нов ден, нов шанс. Сам стана от леглото и направо се запъти към терасата. Запали си цигара и се загледа в планината отсреща. Дежурството снощи беше тежко. Бяха ги извикали на обир на малко квартално магазинче. Женицата вътре беше страшно изплашена и само заекваше, не успя да си каже и буквата дори. ...

Karolin

Prosa » Relatos, Otros

2021-03-20T14:09:46+02:00 894 1 7

Откровеният първа част 🇧🇬

-Човече, защо се опитваш да се убиеш?
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различ ...

Karolin

Prosa » Relatos, Otros

2021-03-19T07:42:04+02:00 1.2K 4

Навсякъде със себе си 🇧🇬

Навсякъде със себе си
На края на града, където последните къщи се срещаха с гората се издигаше голяма сграда. Това бе диспансерът за психични заболявания. Триетажната сграда даваше подслон и лечение на много хора, които бяха изпаднали в състояние да не могат да се справят сами. На първият етаж беше ...

perfanov

Prosa » Relatos

2021-03-18T11:28:36+02:00 644 1

Кучета и котки може... 🇧🇬

Преди малко надлежно ми пратиха "изискванията" на един образ към нежната половина от човечеството. Пичът решил да ползва суратдувара за табло "малки обяви" с цел да намери своята Дулсинея. Чета аз, чудя се да му тегля ли една сочна сръбска попръжня и да уважа родата му по женска линия, или да не му ...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-18T11:27:04+02:00 1K 2 10

Висш разум 🇧🇬

ВИСШ РАЗУМ
Продължение на "Среща на по тъмно" !
- Перни го през ръцете! Да не пипа, да не пипа! Ойй, перни го, ма.
Кушетката се клатеше, телата подскачаха.
- Перни го ти казвам, по-здраво. Къде си си завряла тия пръсти. Не работи така, намести го наляво... ...

murjoflos

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2021-03-18T11:20:30+02:00 1.4K

Насърчават обирите в кварталните магазинчета! 🇧🇬

‘И един пич се мерна, ама се позакри зад едно дърво – той охраната им бил’ … да бе да, ква охрана съм аз? Вретеновидният над мене ми турна заповед да наглеждам тези тричките, защото както ми докладваха отгоре, имали психични увреждания. Били на всичко отгоре със широките любими дрехи на младежта - ф ...

jonnnn

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-17T23:14:32+02:00 859 2 10

Откровеният 🇧🇬

Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А ...

Karolin

Prosa » Relatos, Otros

2021-03-17T21:16:12+02:00 1K 2 8

Светлината...Светлината! Не угасвай светлината! 🇧🇬

Светлината… Светлината! Не угасвай светлината!
Търпеливо изчаквах резултатите от последните изследвания. Камен нервно крачеше напред-назад по коридора, но това не ме притесняваше… Бях свикнала.
Лекарят се зададе. Влезе в кабинета и остави вратата отворена. Камен припряно ме хвана под ръка и двамата ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2021-03-17T17:33:10+02:00 1.4K 3 5

Смешно ли ти е? 🇧🇬

Тресеше ме истеричен смях. Смеех са, та кънтеше цялата сграда. Ще попитате: „Защо?” Не помня, но смехът остана. Толкова беше зареждащо и аз се смеех, та чак въздуха ми на моменти секваше. По пътя към офиса срещах познати, срещах и непознати. Тези с по-слабите нерви прихваха с мен да се смеят. Смеехм ...

Fuskov

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-17T15:54:08+02:00 1.2K 3 5

Бягство - финал 🇧🇬

Случайност или съдба!? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? Който вярва в съществуването на една висша инстанция, полага живота си в нейни ръце. Вярва, че някой се грижи за него. В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, а как и дали из ...

РосиДимова

Prosa » Relatos

2021-03-17T15:46:10+02:00 651 4 13

Да направим обир (на кварталната бакалия) 🇧🇬

Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...

anahataroot

Prosa » Relatos, De humor

2021-03-17T15:45:28+02:00 962 2 26

Докосната душа 🇧🇬

Таня Мезева
"Любов ли е, когато в сутрин с теб се будя?
Любов ли е, когато мисълта гори?
Любов ли е, когато в нощите, в съня ми,
душата ми със обич към твоята лети?" ...

tanq_mezeva

Prosa » Relatos

2021-03-16T06:58:12+02:00 730 5 21