Relatos - Prosa

Пеперудата 🇧🇬

Беше началото на април. Красотата на вишневите дръвчета събираше пчеличките наоколо. Вече се чуваха първите песни на птиците. А аз стоях в градината и садях цветя. По едно време, както се бях навела, край мен прелетя някаква пеперудка. Имаше най-красивите криле, които някога бях виждала. Криле от тю ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-12-07T20:29:09+02:00 771 1 21

И тя е човек 🇧🇬

В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, засл ...

Heel

Prosa » Relatos

2020-12-06T21:45:04+02:00 840 2 7

Така ще бъде! 🇧🇬

Елка и Йоан израстнаха в два съседски двора – две млади фиданки. Всеки заради другия живееше. Бяха неразделни в игрите и в пакостите. Родителите им се споминаха изведнъж. Децата трудно разбираха небесния план за живота си, но продължаваха да се държат за ръце. Смятаха, че приятелството им, ще ги кре ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2020-12-06T17:48:19+02:00 1.2K 16

Майчин инстинкт 🇧🇬

Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен д ...

palenka

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños

2020-12-06T17:42:20+02:00 1.7K 6 18

Гибелта на една империя-част 19 🇧🇬

У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-12-06T08:32:09+02:00 1K

Любовта на Августин 🇧🇬

Ожени се млад, твърде млад, за да мисли дали е трябвало. Банален случай – момичето забременя, той искаше момичето и се ожени, настояваше да не махат детето.
Момичето беше хубаво, твърде хубаво, за да бъде омъжено. Беше трудно да си с такова момиче – истинска чест за всяко момче от квартала. Децата о ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos

2020-12-06T08:26:19+02:00 1.7K 1 10

Огън и Лед 🇧🇬

Преди много години, когато земята била още млада, а драконите спели непробудно в нейните недра живеел Огнен крал. Кралството му се простирало безкрайно, а слънцето го дарявало щедро с топлина и светлина. Хората се радвали на плодовете на вечното лято и не знаели какво е студ, глад и болести. Били сп ...

troia

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2020-12-05T22:32:03+02:00 1.3K 3 8

Вторичко.бг 🇧🇬

– Колко весело момиче беше и как се промени, сега е вечно вкисната, каквото и да ѝ кажеш, пуфти от досада. Някога очите ѝ сияеха, все ми правеше изненади. Връщам се – чакат ме манджи от най-екзотични до най-традиционни. Определено ме обичаше много. То и сега сигурно ме обича, но се промени.
– Не й п ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos, De humor

2020-12-05T10:29:18+02:00 1.3K 1 14

Гибелта на една империя-част 18 🇧🇬

Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-12-05T09:25:11+02:00 950

Гибелта на една империя-част 17 🇧🇬

Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-12-04T09:54:12+02:00 1.1K 1 1

Гроб 🇧🇬

“Мразехте се от люлката“, обичаше да казва майката на дебелото. Още когато семействата живееха в старата къща на дядото в центъра, двете момчета не се понасяха.
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos, De humor

2020-12-04T09:53:10+02:00 1.4K 2 15

Умирачка 🇧🇬

Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...

ValentinaMitova

Prosa » Relatos

2020-12-04T08:46:54+02:00 386

Щърково лято 🇧🇬

ЩЪРКОВО ЛЯТО
или Историята на едно необичайно приятелство
Блесналото в зенита си слънце безмилостно изгаряше низината, засетите с пшеница полета, прашните пусти улици и дворищата в селото. Въздухът така се бе нагрял, че трептeше от нетипичната за месец май жега. Хора и животни се бяха изпокрили под ...

palenka

Prosa » Relatos

2020-12-03T21:01:02+02:00 644 5 17

Тайните на домакинята 🇧🇬

Дали днес той ще е с децата, за всеки случай ще се гримирам. Не много – едно червило, малко парфюм, че може да се приближи – готово. Моите дали са облечени вече, туткат се с часове, малкия го оправих, но останалите двама, както винаги – до последно избират играчки за парка.
– Готови ли сте, тръгвайт ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos, De humor

2020-12-03T11:10:40+02:00 1.7K 3 17

Гибелта на една империя-част 16 🇧🇬

- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-12-03T11:07:01+02:00 1K

Неродена мома 🇧🇬

Домиваше чирепора на мивчето вънка и си мислеше. Убави и беха дечурлята. Всичките, кое от кое по-убави, като писани. Момчетия, моми, пет ги беше родила година, подир година. Други ревеха за едно, тя от как в тоя дом влезна всека година ново. Убави, ама болнави. Немаше ден, едно да не е нещо как треб ...

wola

Prosa » Relatos

2020-12-03T10:59:59+02:00 1.9K 2 8

Кутия за обувки 🇧🇬

Всеки човек прилича на друг. Близнаците притежават физическа прилика, но душевната им е прекалено различна, така както се различават листата на вечнозелените и широколистни растения. Подобни мисли минаваха през главата на момче, което работеше в едно атилие с майстора си. Майсторът му викаше от уваж ...

Арикс

Prosa » Relatos

2020-12-02T09:27:17+02:00 1.1K 1 7

С бащина любов 🇧🇬

В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos

2020-12-02T08:34:03+02:00 1.1K 9

Гибелта на една империя-част 15 🇧🇬

Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-12-02T08:33:22+02:00 1K

Лелка 🇧🇬

Не съм мила прозорците, откакто се изнесе. Преди ги миех всяка седмица.
Пак искат да се срещам с този Дончо. Не намериха ли по-привлекателен.
То верно, че и аз не съм в позиция да избирам, ама те буквално най-закъсалия.
Той също не ме хареса, усещам, надявал се е на по-млада и слаба.
Как им хрумна д ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos, De humor

2020-12-01T07:52:21+02:00 1.4K 1 22

Гибелта на една империя-част 14 🇧🇬

-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-12-01T07:50:23+02:00 1K

Нещата от жовота 🇧🇬

Той се доближи до вратата към терасата, открехна я леко и си промуши главата през образувалата се пролука. Да, навън вече не беше вече толкова горещо. Върна се в кухнята, взе чашата си с уиски и купичката с бадеми и излезе. Внимателно затвори врата след себе си и се отправи към далечният край на тер ...

NaskoGelev

Prosa » Relatos

2020-12-01T07:47:51+02:00 470

Наръчник по карантитен фитнес 🇧🇬

Карантина е... Вънка вали сняг, всичко е затворено, а какво липсва на част от целокупното човечество? Фитнесът, много ясно. Мало и голямо гледа тъжно страницата на любимия фитнес и припява „Ако зажалиш някой ден... за старата щанга...“
Защо точно фитнесът е нужен като слънцето и въздуха за всяко жив ...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Relatos, De humor

2020-12-01T07:41:47+02:00 422 1

Дръж госпожата 🇧🇬

Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...

Сторичко.бг

Prosa » Relatos, De humor

2020-11-29T22:47:34+02:00 3.1K 9 38

Стълби 🇧🇬

Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я ин ...

Heel

Prosa » Relatos

2020-11-29T19:04:08+02:00 705 1 1

Неизживяна страст 🇧🇬

Не исках да го виждам. Мразех го. Мразех го с цялото си сърце. Но, проклета да бях, можех да се закълна, че дори и през слънцето на омразата, усещах лъчите на любовта. Не можех да го понасям. Той беше един нещастник. Скапан нещастник. Беше постъпил подло с мен. Накара ме да мечтая за него, а после с ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-11-29T18:09:04+02:00 604 1

Гибелта на една империя-част 13 🇧🇬

-Призна ли си вече за кого работи?
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-29T08:28:27+02:00 1K

Гибелта на една империя-част 12 🇧🇬

Откъде идва вярата? Как се възпитава и може ли да се вмени на някого? Дали нещата, в които един вярва са верни и за друг? Вярно ли е, че когато порастнем, спираме да вярваме в приказки?
Моята вяра в човека досега не ме е подвеждала. Твърдо съм убедена, че всеки е способен както да твори чудеса, така ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-28T07:41:40+02:00 1K 1 1

Хиляда и триста години България 🇧🇬

Действието на настоящия разказ се развива в началото на деветдесетте години на двадесети век. Полицейския участък на улица Сьодерманланд номер шестнадесет в шведския в град Вингокер приличаше повече на тих офис отколкото на правоохранителна структура. Сержант Мьолан Свредлунг обсъждаше сутрешния сиг ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2020-11-27T19:48:41+02:00 905 4

Сватба 🇧🇬

При следовател Боев:
- И така, разкажете как стана всичко, от самото началото, че до края?
- Ми то аз, ко да ви кажа, тя тая работа без да я щеме почна.
- Слушам ви!
- Значи, брат'чеда Григор, тръгна да се жени. Хареса мома от Бойчиновци и се залюби там с нея. Она, в началото не го щя, ама той на ня ...

ppostadg

Prosa » Relatos

2020-11-27T12:47:25+02:00 738

Гибелта на една империя-част 11 🇧🇬

-Мръсна свиня! Как можа да го направиш в собствения ни дом! Не мога да те гледам! Не ти ли беше достатъчно да профукаш всичките ми пари? Не, трябваше да ме унижиш по още по-гаден начин! Мразя те! До дъното на душата си!
-Престани да крещиш! Старанията ти са напразни. Нямаш публика тук.
-Само това ли ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-27T12:41:27+02:00 1K

Рояк целувки за дъното на един тиган 🇧🇬

Луксозните покрайнини на голям град.
Малък затворен комплекс.
Късно лято.
Събота - срещу неделя.
Малко след полунощ. ...

rygit

Prosa » Relatos

2020-11-26T22:45:22+02:00 924 1 9

Минзухарът и пътника 🇧🇬

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?
Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
Тук долу, погледни надолу и ме виж.
А ти си?
Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна. ...

levkov87

Prosa » Relatos

2020-11-26T22:24:12+02:00 626 1

Eлементът на изненадата 🇧🇬

В сряда сутринта се събудих доста късно. Избръснах се, взех си душ, облякох мекия син халат и отидох в кухнята. Направих си кафе „Jacobs Monarch“ и зашляпах с чехли към хола. Седнах на дивана, протегнах дългите си крака и запалих една цигара „LM“. Отпивах от кафето и се кефех на уюта и стилната обст ...

MagiV

Prosa » Relatos

2020-11-26T13:41:39+02:00 1.6K 5

Гибелта на една империя-част 10 🇧🇬

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-26T12:46:08+02:00 1.1K

Лодката 🇧🇬

Лодката
Стоеше килната леко на едната си страна. Тази, на която беше дупката в корпуса. Предницата и, също оръфана приличаше на разскъсан картон. Направена от полиестерна смола и стъкловлакна, излята в калъпите на фабриката в крайморски град, тази красавица стоеше, като корабокрушенец, изхвърлен на ...

ppostadg

Prosa » Relatos

2020-11-25T10:57:35+02:00 766 1 4

Гибелта на една империя- част 9 🇧🇬

Преследвах Атанас Чакъров, а увереността ми, че вършеното от мен е правилно ту се засилваше, ту отслабваше От една страна исках на всяка цена да поговоря с него. Все пак бе единственият осмелил се да възроптае срещу установения от родителите му ред в семейството. Или пък не беше?
От друга, той не се ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-25T10:56:50+02:00 1K 1

Сарка 🇧🇬

Беше малко и рошаво кученце с неустановена порода, нещо средно между болонка и йоркширски териер. Козината му въпреки, че беше сплъстена и мръсна, в нея се разпознаваше жълто оранжева окраска. Под спуснатия му перчам се подаваха две живи въгленчета , а между тях рижава муцунка с черно и влажно носле ...

ppostadg

Prosa » Relatos

2020-11-24T20:18:07+02:00 876 1

Гибелта на една империя-част 8 🇧🇬

-Щастлива ли си, детето ми?
Неочакваният въпрос ме извади от унеса ми. Напоследък се самовглъбявах доста често. Обикновено в компанията на членове от семейството на Чакърови. Чувствах се неудобно сред тях, а ме мъчеха десетки въпроси.
Къде е дъщерята на Чакърови? Защо всъщност са ме наели? Какви ли ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-24T11:43:36+02:00 1.1K

Black Friday или самостоятелен по неволя 🇧🇬

На мен като ми кажат „черен петък“, разбирам „петък 13-ти“, „лош късмет“ и други подобни хубавини. Обаче, за да сме в крак с времето, този хубав израз вече значи едно – намаления (дали само в съзнанието на продавачите, или истински, е тема на съвсем друг разговор). Така де – какво си търсят хората н ...

Bistra_Stoimenova

Prosa » Relatos, De humor

2020-11-23T07:43:43+02:00 470 1 9