Relatos - Prosa

Гибелта на една империя-част 6 🇧🇬

Вълкан Чакъров беше свикал съвещание на инженерите и бавно отпиваше от чашата си, в която съдържащото се двадесетгодишно тройнодестилирано бижу всеки момент щеше да стигне своя край.
-Два пъти проверихме, господин Чакъров. Новата филтрираща система е изпуснала.
-Кои бяхте там?
-Всички, които помагах ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-21T09:33:30+02:00 1K 1

,,Пожелавам си" 🇧🇬

Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, ...

vipralisantamoon

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Cuentos y obras para niños

2020-11-20T23:25:17+02:00 963

Доброто коте 🇧🇬

Тъкмо си купуваше цигари, когато нещо пухкаво се намести в краката й. Беше голяма бяла котка приличаща на възглавница от ледика. Животинката вдигна глава, погледна я мило и започна да мърка, притискайки още по-упорито тялото си в нея.
„ Жалко за новият ми панталон. Сега целият ще стане в дълги, бели ...

troia

Prosa » Relatos

2020-11-20T23:02:20+02:00 696 1 12

Трябваше да се обърне 🇧🇬

Тя трябваше да предположи немислимото. Трябваше да опита да го спре, но мразеше да се налага.
Траурът го затисна внезапно,
връхлетя изневиделица и погреба плановете му за любов и спокойствие. Придружи ги за поклонението, но не намери сили да остане. Никой не го разбираше така добре като нея, но ситу ...

svetlitschka

Prosa » Relatos

2020-11-20T18:05:38+02:00 508 3 3

Гибелта на една империя- част 5 🇧🇬

-Да, аз съм! Да, слушам ви... Моля? Сигурни ли сте? Добре, идвам веднага!
Димитър Чакъров затвори телефона си, пое си дълбоко въздух и издиша рязко. След което се обърна към лежащата до него гола жена и каза:
-Много съжалявам, скъпа, но ще трябва да те оставя. В завода е станала авария. Обгазили см ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-20T10:45:01+02:00 1.1K 1

Единак 🇧🇬

В ранната утрин, през стелещата се тънка мъгла, покрай гъсто наредената бодлива тел на пограничното съоръжение, бавно вървеше голям, сив вълк. Той се спираше от време на време и с високо вдигната глава опипваше въздуха с острото си обоняние. Доста време се скиташе усещайки подлудяващата за гладния м ...

Qndov

Prosa » Relatos

2020-11-18T23:23:54+02:00 1.2K 1 8

Сборището на мастиите- II- Хора-1, 2, 3, 4 и 5 🇧🇬

II.
Хора
1.
Надарен по рождение с куп недъзи, които за разлика от всеки друг на негово място би оклюмал глава, той ги превръщаше в предимства и извличаше от тях максимална полза. Например с вроденото си тежко късогледство… Благодарение на него отсъстваше от училище, когато си поиска, освободи се от ...

ludobile

Prosa » Relatos

2020-11-18T21:31:32+02:00 666

Двете стотинки 🇧🇬

Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първол ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2020-11-18T21:18:07+02:00 1.6K 1 7

Гибелта на една империя- част 4 🇧🇬

Странно е усещането да не си на мястото си. Да виждаш как всички около теб се смеят, наслаждават се на малките радости в живота, парадират с успехи или се опитват да предизвикат състрадание с някой личен драматизъм. А в същото време ти да стоиш встрани, като че наблюдаваш хоровод и никой не желае да ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-18T20:41:51+02:00 1.1K 1 2

Гибелта на една империя-част 3 🇧🇬

-Какви са ти плановете за бъдещето? Амбиции, очаквания? За какво мечтаеш?-бяха първите въпроси на Емилия Чакърова към мен. И така потенциалната ми бъдеща работодателка ме извади от захласа, в който бях изпаднала, оглеждайки богатия, но изтънчен интериор на една от гостните на втория етаж.
-Честно да ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-17T10:19:01+02:00 1.1K 1 2

Почти измислена приказка 🇧🇬

Приказките са измислени, за да се приспиват децата. Колкото и увлекателни да са, децата все заспиват, точно на най-интересното място. Моят баща, беше много сериозен човек. Не, че не се усмихваше, но се отнасяше към живота много сериозно. Може би, точно затова, обичах да ми разказва. Когато го правеш ...

Сенд

Prosa » Relatos

2020-11-17T08:23:18+02:00 730 4 7

Гибелта на една империя- 2-ра част 🇧🇬

Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-15T19:32:08+02:00 1K 1 3

Мъж за мама 🇧🇬

Ния усещаше, че майка й съвсем се е скапала. Напоследък Елица се държеше така, все едно всичко й е безразлично. Беше разсеяна и дори понякога не вършеше както трябва майчинските си задължения. А погледът й бе отнесен като на пияница. Нещо я терзаеше, но какво точно? Не че нямаше предостатъчно основа ...

Heel

Prosa » Relatos

2020-11-15T11:00:20+02:00 765 1 2

Гибелта на една империя 🇧🇬

Беше отрезвяващо преживяване да прекося десетината коловоза на областната гара, да газя през дълбоки преспи рано сутрин без да съм сигурна дали въобще има смисъл да се явявам на тъпото интервю. Но бях без работа вече повече от шест месеца и от трудовата борса най-накрая ми казаха "Чао!" Нямах много ...

Algol

Prosa » Relatos

2020-11-15T10:43:27+02:00 1.6K 5 7

Аѝша Ася 🇧🇬

Коцкар Коце – Графа боледуваше втора седмица вече. Оставаха му още два дена до изтичане на карантината. 14 дена, толкова му бяха казали - да не излиза от жилището си и да не се среща с никого. Славе Невестаро му звънкаше от време на време да го чуе. Славето си беше добре - пийваше си редовно биричка ...

svobodey

Prosa » Relatos

2020-11-12T17:01:39+02:00 1.2K 3

Докато смъртта ни раздели 1 🇧🇬

1.
Игор се събуди със силно главоболие. Устата му пареше от жажда, а светлината, нахлуваща през прозореца, остро го пронизваше. Сякаш хиляди тъпани биеха между ушите му.
Бе прекалил с питиетата предишната вечер. Защо изобщо му трябваше да ходи на тази сватба!
Някога бяха влюбени с Елисавета. По-точн ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

2020-11-11T12:47:58+02:00 1.1K 2 6

Рисуващият с пеперуди 🇧🇬

Добрите хора не стават легенди.
Брандън Сандерсън
„Извинете?“, мъжът, който беше заговорила, спря и я погледна въпросително.На кръста му висеше мачете. “Знаете ли къде е църквата на отец Бернард?“
„Отец Бернард?“, повтори като ехо той. “Рисуващият с пеперуди?“
Катрина кимна. ...

Мия_Кокова

Prosa » Relatos

2020-11-10T19:40:23+02:00 845 1 2

Не е грешка 🇧🇬

Не беше грешка да бъда влюбен в теб и в красотата ти,
не е и лесен този достъп до устата ти. Пазя в сърцето си любовта.
Подкрепям я с думи, ама мога и с дела. Ключа за моето мога да ти отделя.
Една игра със малко грешки, с добро развитие, но с много параметри.
Не искам аз ненужно внимание, аплодисме ...

Neizvesten_ANTracks

Prosa » Relatos

2020-11-08T20:48:06+02:00 597 1 3

Сисияна 🇧🇬

- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла ...

troia

Prosa » Relatos

2020-11-08T08:24:19+02:00 680 2 11

Баналната история на Акото Марин 🇧🇬

/Цикълът "Банални истории" събира почти истински истории на реални герои. При това живи и оцветяващи реалността като мазно леке на нова риза/
Академик го кръсти баща му. Изнасяха в селото им сказка за руския академик Лихачов, а той реши, че Академик е малкото му име. Което му хареса.
Е, такива бяха ...

генек

Prosa » Relatos, De humor

2020-11-06T10:00:05+02:00 598 4 10

Изгубеното ченe 🇧🇬

„Всичко изглежда, че ще отиде по дяволите.“ – така си мислеше дядо Васко.
„Той, тоя следобед, най-вероятно от там е дошъл.“ – рече си и му се стори, че нещата са си на мястото. Седеше в парка, твърде съсухрен за да се изпоти и слушаше как соковете на дърветата съскат, докато се изпаряват в душния въ ...

morigana

Prosa » Relatos

2020-11-06T09:57:23+02:00 893 2 2

Писмото 🇧🇬

– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...

Елиза13

Prosa » Relatos

2020-11-04T01:45:19+02:00 755 1 4

Правиш своята стъпка 🇧🇬

Правиш своята стъпка… Судено ми е, а искам да се стопля. Вали. Толкова много оставени стъпки на нечий обувки, преминаващи през всички тези локви. Погледите са надолу, а всеки мечтае уверено, успешно нагоре. Въпреки всичко това, там долу има толкова смисъл. Някои прашни, окаляни, все още има непознат ...

Тебазиле

Prosa » Relatos

2020-11-04T01:21:00+02:00 916

Силует в нощта 🇲🇰

Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък. ...

Аnna

Prosa » Relatos

2020-11-04T01:19:05+02:00 706 1

Търгът 🇧🇬

Една от знаковите къщи в центъра на Бургас, в стил романтичен сецесион, обявена за паметник на културата, се рушеше и придобиваше все по-окаян вид. Построена бе в началото на миналия век от италиански архитект, допринесъл изключително много за модернизацията и западноевропейския вид на бързо развива ...

valia1771

Prosa » Relatos

2020-10-31T20:41:10+02:00 1.5K 6 25

Перфектното семейство 3 - край 🇧🇬

3.
Ивет бе наясно, че ще я потърсят от полицията. В подобни случаи съпругът бе винаги дежурният заподозрян и щяха да проверят алибито му. Когато Иван ѝ се бе обадил, съвсем машинално се бе съгласила да му помогне. Не бе очаквала никакви усложнения. Какво трябваше да направи сега? Да излъже или да из ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

2020-10-31T20:23:54+02:00 929 2 10

Жестоко безразличие 🇧🇬

Мъжът стоеше на улицата с ръце в джобовете, свел умислено глава. Подухваше лек ветрец, който разрошваше косата му и караше полите на шлифера му да потрепват. Бе малко след полунощ и никъде не се мяркаше жива душа. Само един от прозорците на издигащата се наблизо жилищна сграда светеше. На небето се ...

Heel

Prosa » Relatos

2020-10-31T20:11:26+02:00 584

Вратата въпросителна 🇧🇬

Не спирам да се сблъсквам със себе си. Обикновено казват, че имаш две основни страни. Едната е толкова опасна, че огледалото ще те опише по начин, по който не можеш да се представиш, а другата точно обратното-символ на чистота и педантичност към която всеки перфекционист се стреми. Проблемът е, че н ...

Г.Вазов

Prosa » Relatos

2020-10-31T19:33:31+02:00 912 1

*** 🇧🇬

- Елена, събуди се! – чух дрезгавия глас на началника си.
- Какво!? – стреснах се.
- Браво, Елена! Отличен шест! - изръкопляска той.
- Съжалявам!
- И повече никакви успокоителни по време на работа. Следващият път да си знаеш. ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-10-29T23:18:22+02:00 574 2 4

Перфектното семейство 2 🇧🇬

2.
Една злополука, предхождана от едно обаждане, на което не бе отдала никакво значение.
Ивет реши кръстословицата във вестника и прелисти страницата. Попадна на криминалната хроника и забеляза заглавието с червени букви „Две престъпления в града през предишната нощ“.
Ценен диамант бе отраднат от до ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

2020-10-29T23:17:42+02:00 1.1K 2 7

Празник 🇧🇬

Днес си купих обувки, с които да дойда при теб.
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...

rosy88

Prosa » Relatos

2020-10-29T16:19:57+02:00 812 1 2

** 🇧🇬

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.
- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно.
- Ами вратата?
- Може би е станало течение.
- Но прозорците са затворени… ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-10-28T14:51:22+02:00 547 1 6

Скука II 🇧🇬

Когато влязохме в хотела, очаквахме да са ни дали най-обикновена хотелска стая…Но не бе така. Тя бе терасирана, долу до антрето, сякаш бе първия етаж. Имаше телевизор с легло, персон и половина. Вляво бе тоалетната с баня, а в дясно, по-нагоре бе интересното. Стълбите като че свършваха на втория ета ...

Арикс

Prosa » Relatos

2020-10-26T01:23:46+02:00 959 1

* 🇧🇬

Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

2020-10-25T23:38:59+02:00 850 5

Перфектното семейство 1 🇧🇬

1.
Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.
Н ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

2020-10-25T13:13:35+02:00 1.1K 6 20

Златните копита 🇧🇬

-Добро утро!
-Добро утро, Ванка! Ти сън не спиш, за да дойдеш.
Всяка сутрин, Иван пиеше кафе пред големия селски магазин. Младият мъж излизаше рано от дома си. Имаше заболяване по рождение, поради което провлачваше единия си крак. Младият мъж имаше навик да изпраща своите приятели от детството на ра ...

perfanov

Prosa » Relatos

2020-10-25T08:37:08+02:00 595 1 1

Старият полковник и семейството 🇧🇬

Старият полковник видя проблем… Не, той винаги и навсякъде виждаше проблеми. Особени проблеми, важни проблеми. Ту дъщерята донесла не точно искания хляб, ту объркала какво месо да купи, ту намерила време да ходи на работа, когато Старият полковник се е сетил за някоя случка от фройдисткото детство и ...

генек

Prosa » Relatos

2020-10-23T10:53:37+03:00 506 3 10

Лили Тотото 🇧🇬

Беше слънчев ноемврийски ден. С книга в ръка седях в парка. Слънцето се беше показало между дървета и денят очаквах да е приятен. Аз бях 30 годишен практикуващ лекар и в една неделя имах свободен ден.
По едно време към мен приближи клошарка, с дълга мръсна сива рокля, която леко се вееше на вятъра и ...

Kors

Prosa » Relatos

2020-10-22T12:00:11+03:00 1.1K 1 10

Шофьорски неволи 🇧🇬

В живота на една тираджийска съпруга неизменно идва моментът, в който трябва да „отскочи” до някой съседен или не много съседен град, откъдето да прибере главата на семейството след поредния успешно завършен курс. В моя живот – тоже.
Случва се в зората на корона-кризата, т.е. ранна пролет.
- Мило, м ...

kapricia

Prosa » Relatos, De humor

2020-10-22T11:52:47+03:00 821 2 7

Червената библиотека 5 - край 🇧🇬

10.
Романът му харесваше. Френцов реши, че след като приключи с този случай, непременно ще потърси други произведения на същия автор.
Въпреки че историята беше зловеща, бе пресъздадена по начин, който не предизвикваше ужас у читателя. В описанието на сцените нямаше бруталност, а се залагаше на психо ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

2020-10-20T20:16:52+03:00 882 1 6