18 nov 2006, 13:45

* * *

  Poesía
706 0 3
Аз знам, ще дойде време,
ще се срещнем.
Тогава не навеждай смирено глава,
погледни момичето отсреща,
тя някога беше сама.
Подари й фалшива усмивка,
тя ще стпли нейното сърце,
тогава ще нахлуят в главта спомените.
Тя ще си спомни,
спомни си и ти -
как някога бяхте щастливи,
а после и двамата ронехте сълзи.
Не, не тръгвай,
не я отминавай така,
спри, погледни я в очите -
там още блещука сълза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "тогава ще нахлуят в главта спомените"?!
  • Истинските чувства и топлина преди всичко, защото фалшивите усмивки не греят, а бодат...Ведро и смело напред! Усмивки и поздрав за смисления и чувствен стих
  • Няма смисъл от фалшиви усмивки!

    Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...