20 ene 2007, 21:27

* * *

  Poesía
715 0 6

Усмихваш се с толкоз мъка,
а усмивката ти-красота.
Поглеждаш ме с очи красиви,
а там блещукаща сълза.
Да знаеш,всичко те издава-
ръцете ти безмилостно горят,
а всяка твоя дума е жарава-
на клада бавно искаш да горя.
Сълзите няма да помoгнат-
не ще пролея ни една.
За тебе щя се моля вечно-
за твойта скитаща душа.
Покой сърцето ми не ще намери-
друг ще търся всеки час.
А там сред веселите хора,
с него ще празнувам аз !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...