* * *
от болка едва ли ще умра.
Щом искаш, ти иди при нея,
поемам цялата вина...
Сълзите - няма да ги лея,
клетви - няма и една да изрека...
Нозете ще ме водят все към кея,
където влюбихме се с теб като деца...
Ръцете ще прегръщат парапета,
той още е покрит със старата ръжда...
Помня как с теб на него се клехме,
но явно всичко е било лъжа...
Но ти сега върви, недей, не се обръщай,
виновна съм пред твоята душа!
С пожелание оттук си тръгвам -
дано тя умее да прегръща
и поема от твоята тъга...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
