13 nov 2018, 16:51

*1*2*

  Poesía
475 0 0

отива ли ми да съм леко пиян
така небрежно брадясал
със сърце от страсти облян
с мечти колкото пясък

 

цветен от глава до пети
симфония за "мъртъвците"
смешен човек съм почти
обагрен с думите злите

 

незабележим с ореол в тъмата
настъпван от джуджета дори
но с някакъв нерешителен блясък
миришещ на добрини

 

лъхам на минало и нафталин
не мога в съвремието да се впиша
макар да ходя и с грим
изглежда сякаш, че съм призрачен дим

 

простак съм с безумна глава

гласът ми потъва в тъмата
но някаква незнайна съдба
в очите отразява луната

 

отиват ли ми тези бесове
или дяволът в мен си показва рогата
всички незнайни богове
ми бърборят в главата 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...