Прелитат лепкави снежинки
разтапят се сред локва кал…
А въздухът студено-синкав,
пронизва, сякаш че с кинжал!
Асфалтът дреме натежало
и тръпне от безкрайни стъпки,
в небето - криво огледало
се влачат облаци на кръпки.
Прегърнали с тела фенера,
два малчовци самотно зъзнат,
с помръкнали лица, без вера,
по тях снежинките се хлъзгат…
Единият държи кашонче,
събира дребнички парички,
а другият в едно балтонче
и с дрян в премръзнали ръчички,
пресреща късни минувачи
по път, где никде не отвежда…
Поглеждам ги и ми се плаче,
как просят във нощта…надежда!
03.01.2018
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados