13 jul 2018, 3:50

Благодарност

  Poesía
422 0 0

  Благодаря Ти Господи, за дето

приятелите искрени ми даде с 

Твоя благослов и радост и утеха

са те в земния живот.

  Чувствам ли се някога самичка

и трън боде ли моята душа,те там

са до безкрая – приятелите по съдба.

   Радостта прелива в нашите очи,

споделяме и веселим се в дните,

щастливи сме, че ни обгръщат 

цветните лъчи.

  И като семе здраво посяхме нашето

приятелство добро и пазим го, та то

си е светиня, дарява  ни с плодовете свои,

в нас расте и изобилства единствената –

любовта.

  Благодарна съм и се прекланям пред

тази милост свята аз, приятели да имам 

в труден или весел час!

 

 

    

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...