Стичат се по голото ти тяло
мастилени сълзи на смъртник...
Следите на оскърбление полагат
жертва с разпадаща се същност...
Потъваш в мрак отвъден, тихо
нашепваш стари песни за любов...
Погиващи желания за близост
вледеняват кръвта в тялото затвор...
Мастилото изпиваш като вино –
отровно сладки устни го погалват...
С утринни лъчи поникват пили
рози с наметало от катран...
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados
Харесва ми!