6 dic 2025, 13:19  

Чуждо тяло

460 5 10
Чуждо тяло

 

В окото ми попадна чуждо тяло.
Разтъках го и стана то по-зле.
Сълза пророних, нямах огледало
и да намигам непрестанно взех.

Блондинка млада срещу мен в метрото

засрами се и сведе поглед мил.
И аз се зачервих от срам, защото
ме взе за коцкар или педофил.

Пред черквата напет, брадат калугер
ме стрелна с поглед и усетих как
закрачи подир мене. Той без друго
от някого е чакал само знак.

В безлюдна, тясна уличка ме блъсна
хлапе с качулка. Грешно ме разбра.
Огледа се и избърбори бързо:
— Чичак, мангизи, мъни? Чейнч евра́?

По спешност посетих офталмолога

и той реши проблема ми с пинцет...
... но пак намигам и да спра не мога,
привикнах, по-забавно е навред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Окото е с най-мащабната сензитивност
    от всичките сетива на човека
    и когато от гледане към виждане се премине,
    значи за душата се появява надежда-
    излишна е визитата при офталмолог.
  • Чудесно е!
    И майсторски написано!
  • По-забавно трябва да се гледа на някои несгоди
  • Те това е висока художествена стойност и завършеност!
  • Понякога такива непредвидени неща ни създават спомени, които никога няма да забравим. Създава хубаво настроение това красиво стихотворение!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...