Брезичките станаха златни.
Потрепват с листа-огърлици,
като госпожици знатни,
накипрени в дълги редици.
А пътят се вие нататък,
към селo с усмихнати хора.
Път дълъг, животът е кратък,
но вървя, не усещам умора.
Ветрецът е нежен и гали,
врабец върху клон чурулика.
Зад хълма спят зимните хали.
Бял облак над мен тананика.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados