Гроб сред сенките вековни
под чинар е разположен.
Зазвънят ли пак църковни
там камбаните на Рожен,
ще засвети с мощна сила,
святото на Яне ложе!
Сред тревата изкласила,
в нощ на прегоряло лято
сам воеводата ще стане,
конче да обязди суро.
Под звезди-пендари Яне,
там сред тесните клисури,
ще сбере пак свойта чета,
с вятър нощен да запеят.
Всички верни му момчета,
под луна де ярко грее,
ще се спуснат от гората,
и връз почвата пропита
от сълзите на Пирина,
с гневен глас ще ни запитат:
„Що отказвате се днеска
от земя и род любими?
Как обзела ви е треска,
слагате се пред мъждиви
ценности – уж европейски,
чуждоземни и фалшиви...”
И ще тръгне със дружина,
сред комити, Яне пръв,
ще затвори таз каверна
на измамната ни кръв!
11.06.2018 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados