vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
9 ago 2019, 17:06  

Импресия 

  Poesía » De amor, Del paisaje
1299 9 14

 

 

Следите от целувките остават

с „Обичам те” на смачкания лист,

които и до днеска не забравих,

написани с един червен молив…

Отиват си пак дни несподелени,

чертаят път последните ята,

а в нощите звездици спотаени,

оглеждат се във прилива едва.

Със утрото самотни албатроси

се гмуркат сред сияйните води,

пък вятърът с премерени откоси

отнася платноходката встрани:

далеч от кея към земи незнайни,

далече от любимата ни буна.

А бризът ни разкрива свойте тайни

и свири ни с най-тъжната си струна.

Морето пее песен нажалена,

и свети вън самотният маяк,

а някъде една вълна солена,

прегръща се с потръпващия бряг.

Сред вихрите на буря ураганна,

потъва любовта ни съкрушена –

пресъхнала е манната небесна,

с която ни заливаше довчера.

 

08.06.2018 г.

 


 

© Владислав Недялков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви сърдечно, скъпи Приятели! Обещавам вече по-често да присъствам в сайта и да се радвам на прекрасната ви поезия и коментари. Бъдете благословени и нека Бог направлява делата ви.
  • Този сайт без теб ще е много различен, Влади! Отсъствието ти се чувства осезаемо! Поздравявам те искрено!
  • Много дълго отсъствие,Влади....Липсваше ни красивата ти и изискана лирика!Адмирации за този стих!
  • Винаги докосваш най-нежните струни, Влади!... Бъди благословен!
  • Поздравления, Влади! Силно, вълнуващо, образно!
  • Красота! Поздрав!
  • Завръщаш се с прекрасна лирика, за наша радост, Влади!
  • Поздравявам те, Влади! Образно, чувствено, прекрасно!
  • Много е хубаво Влади!
    Поздрави!
  • Хубаво е, Влади! Много!
  • Как се лее поезията ти, Влади...
    И така докосва душата...
  • Поздравления за Поезията!
  • Липсваше ми поезията ти, скъпи Приятелю. Толкова рядко напоследък благоволяваш да публикуваш нещичко в този сайт. Но всяка твоя публикация е носител на майсторски вплетени чувства. Една романтична лирика, извираща от тъжните струни на сърцето ти. Златни редове, които талантливата ти ръка сипе, за да докосва с тях сърцето на читателите:

    "Морето пее песен нажалена, и свети вън самотния маяк,
    а някъде една вълна солена, прегръща се с потръпващия бряг.
    Сред вихрите на буря ураганна, потъва любовта ни съкрушена –
    пресъхнала е манната небесна, с която ни заливаше довчера."

    Незабравим финал на едно великолепно стихотворение. Бъди благословен да пишеш все така!
  • "... Морето пее песен нажалена,
    и свети вън самотния маяк,
    а някъде една вълна солена,
    прегръща се с потръпващия бряг..." . С "най-тъжната си струна", остави прекрасна импресия в мен!
Propuestas
: ??:??