Нощта с раззинатата паст
поглъща улици и къщи,
послание в Еклисиаст
към Бога трепетно ни връща!…
Небето в звезден вестибюл
прикрива пак земята дивна,
от нейде вятърът дочул
прошетва по планинска гривна…
С невидимите си терлици
изчезва бързо маранята…
Гълчава с весели момици –
картина до сърцето свята…
Опушен подникът мирише
на хляб, омесен от сърце;
реди молитвата си свише
пак баба с бръчкави ръце…
Отпива дядо от стакана,
по свой тертип и ритуал
и нивицата разорана,
изпраща слънчевия вал.
И с милост, дадена от Бога,
животът е безмерна страст.
На тази красота не мога
докрай да се наситя аз!
17.06.2022 г.
Владислав Недялков
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados
"Нощта с раззинатата паст
поглъща улици и къщи,
послание в Еклисиаст
към Бога трепетно ни връща!…
Небето в звезден вестибюл
прикрива пак земята дивна,
от нейде вятърът дочул
прошетва по планинска гривна"
…
НОчі роззЯвлена пАща
вУлиці й хАти ковтА
ПослАння ЕкклезіАста
до БОга нас розвертА
ЗОряний тАмбур нЕба
зЕмлю чудОву ховА
вІтру нізвІдки трЕба
йтИ по гірськИм хребтАм