Виси звънче на паяжинка тънка.
Подухва вятър, ала то не дрънка.
Безкрайно пада долу към тревата.
В прегръдка хладка гушва го росата.
Там мълчаливо в тихото се спира.
Звъни му се. Не иска да умира.
Мълчанието дълго смърт ли значи?
В тревата мокра някой бавно крачи.
Разплака се звънчето, потрепери.
Една ръчица детска го намери.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados