27 mar 2009, 13:01

Ледно последно

  Poesía » Otra
589 0 4



Препича в душата ни

пролетен лъх -

мори суетата ни,

дъх заиграва.

Провиква се гневният 

облак насред

небето и дневния

ред разпилява.

И сипе се снежният

порив навред -

навява, прилежните

скуки отвява.

Вилнее небрежният 

зимен дует,

разделя последния

лед и... Огрява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, най-много ме радва, че стихът ми е провокирал хубаво нестроение у Вас.
  • Страхотно!

    Техническите ти умения,
    са някак в унисон
    с годишния сезон
    и пролетните настроения.

    Бях приятно изненадан, забелязвайки необичайното преплитане на вътрешните с редуващите се къси и обхватни рими.Като игрословица е!
    Благодаря ти!(Сега главоболието ми вероятно ще изчезне).
    Поздравления!

    П.П.И синият цвят е подходящ за "Ледено последно".

  • пролетноооо! и хубавоооо!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....