1 ago 2006, 14:03

Любов...

  Poesía
886 0 9
Любов просташка, жалка
по булевардите кънти.
Гръбнак дъга в небето заизвива.
Тротоарен дъжд звъни.

Любов отлъчена, скептична
под дъждобран се сви.
Премина суха и практична,
във онзи вход се скри.

Любов безлична, тиха,
душата ти дали скърби?
Колко ли ти днес платиха?
Не бой се, на вземи.

Неистинска, рисувана любов
върху парче мечта поизбеляла,
изстрадана, погребана с покров
на похотта отдавна остаряла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...