cheri_fan (Ана Узунова) cheri_fan (Ана Узунова)
7
11 ene 2008, 12:00

Мълчание

  Poesía
833 0 2

 

Миг мълчание във тишината,

а после дума казана напразно.

Защо променят се нещата?

Тъй да бъде!

 

Така си пожела съдбата.

Да бъда аз студена,

но боли. Нали?

А ти към мен да си насочен.

 

Така остават си нещата -

празни, мрачни, неразбрани.

Но знаеш ли? Ще научим двама,

че боли сега, когато сме далеч един от друг.

 

Няма те и мен ме няма

и остава пуста тишината.

Това е краят на една история

за омразата на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Узунова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9