cheri_fan (Ана Узунова) cheri_fan (Ана Узунова)
7
11 ene 2008, 12:00

Мълчание

  Poesía
840 0 2

 

Миг мълчание във тишината,

а после дума казана напразно.

Защо променят се нещата?

Тъй да бъде!

 

Така си пожела съдбата.

Да бъда аз студена,

но боли. Нали?

А ти към мен да си насочен.

 

Така остават си нещата -

празни, мрачни, неразбрани.

Но знаеш ли? Ще научим двама,

че боли сега, когато сме далеч един от друг.

 

Няма те и мен ме няма

и остава пуста тишината.

Това е краят на една история

за омразата на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Узунова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0