Напоследък
Не обичам да спя. Или може би просто не искам
да пропадна доволно в поредната бездна в съня.
Тази моя душа като стара скъперница стиска
всяка дупка по джоба под светлия край на деня.
А денят ми понякога става отявлено беден,
уж препълнил от ярки безсъници своя каскет,
пак протяга ръка, в минувачите търси последен
поглед, парнат случайно от слънцето. Все без късмет.
Този свят полудя. Но във тази клиширана фраза
не протърка дори чифт подметки докрай лудостта.
Тъй претръпнахме, болни от някакъв нов вид проказа,
в безсимптомния умствен остатък човековина̀.
Напоследък не искам да спя. Или просто не мога.
И денят ми пораства отвъд неродено небе.
Но затварям очи и за миг се докосвам до Бога.
И прозорците стърсват от себе си черно перде.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Изненадана съм, че не съм коментирала, след като съм сложила стихотворението ти в "Любими"! Или ти неволно си изтрила коментара ми? Толкова интелигентно написана поезия, взираща се в дълбочината на чувствата и мъдростта дори на премълчаното, рядко се среща. Това, което излиза изпод перото ти е винаги с твоя труднодостижим от другите аршин за Поезия! Браво, Ира!!!👍💕🌹
-
Успех, Иринче!
-
Иринче!!!💕
Успех! -
Благодаря от сърце на всички!❤️
-
Харесва ми. Успех, inara! 👍
-
Чудесна интерпретация на темата! Интелигентно поднесена мисъл в едно естетически и емоционално поднесено стихотворение!
-
Глас!
-
Хареса ми.
-
Много ми хареса и определено е моят фаворит до момента! Точно такива творби очаквах да прочета в темата, която избрах.
Благодаря и успех!
П.С. - Единствено препоръчвам да се замислиш за друго заглавие... ❤ -
Много е хубаво. Пожелавам ти успех, давам глас!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И така ми спомни за нещо.
Поздравления за качествената поезия!