8 nov 2015, 19:28

Носталгия

488 0 0

НОСТАЛГИЯ

 

А как ми липсват дните стари –

дни, изпълнени със смях,

когато бяхме с тебе двама, Лари,

и аз така прекрасно пях!

 

Аз пях, аз пях за тебе нашта песен

и гледах твоите очи красиви...

Но той, животът, не е никак лесен –

раздели ме със очите сиви...

 

Та вглеждам се аз днес в твоите очи.

В надежда търся спомените от преди.

Изричам тихо – "Недей, не ми  пречи",

съдбата как само живота ни реди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ане Лим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...