vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
23 ago 2018, 13:50

Носталгия по детството 

  Poesía
2241 22 30

 

                    В памет на баба ми

 

Над мен в увиснало небе
чернее облак мълчалив.
Избяга слънцето. Къде? 
Припява вятърът хриплив...
Понявга в топлата ми длан
земята сякаш се събира
и моят Господ възжелан
дарява ме със два потира!
Тях аз изпивам ги докрай -
да не ме мъчи остра жажда -
и свит в тъмата на кравай,
в ума ми спомен мил се ражда:

 

Пак замирисва на тамян
от бабината стара къща.
Посреща дрянът ме засмян, 
дуварът топло ме прегръща.
Извива тялото котак,
нозете ми пак той намери.
И виждам онзи див хлапак,
да рови в тъмните килери -
облечен в окъсяла ризка,
с ожулените колене...
Ах, баба колко ми е близка
щом за обяд ме призове!...

 

Но споменът ми - птица бяла -
отлита в тъжния Всемир...
Стои вратата онемяла,
обрасла сред равнец и щир.
И гневно севернякът духа
през опустелия ѝ праг.
Къде е милата ми баба
да ме посрещне с поглед благ,
ръцете ми да гали нежно
и сълзите ми да суши?...

 

02.08.2018 г.

© Владислав Недялков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Адмирации за автора, адмирации и за Бабата , споменът за която ражда подобна прелест !!!
  • Много хубав стих!
  • Близка до душата ми поезия, адмирации от мен!
  • Добре,че имаш такива спомени,още по добре,че имаш таланта така да ги опишеш.
  • Топъл и трогателен стих.
  • Трогателно!
  • Галиш душата, Поете!
    Адмирации за хубавия стих!
  • С дъх на тамян и истина...
  • Трогателен стих, Влади! Вълнуваш. Поздрави!
  • Хубаво е!
  • Не мога и аз да не те поздравя! Докосваш стих, събуждащ детски спомени. Браво!
  • Благодаря от цялото си сърце, Приятели! Благодаря, че гостувахте на страничката ми, че оценихте така високо и коментирахте толкова ласкаво. Нека Господ бди над вас и ви закриля!
  • !!!
  • Силно и прочувствено.С дъхът на равнец от двора на една запустяла къща.
  • Прекрасно, както винаги! Поздрави!
  • Толкова много любов и признателност усетих в този стих - посвещение. Въздействаща поезия, Влади!
  • Неповторим си в тая романтична изповед,Влади!Тъжно е,когато се завърнеш някъде,където,въпреки,че времето е отвяло всичко, спомените се връщат и под перото на поета излиза най-красивия стих!!!Той наистина гали.....
  • погали ми душата. Поздравявам те Влади!
  • Много е хубаво, Влади!
  • Затрогващо произведение!Поздравявам ти искрено,Влади!
  • Ех, Влади, както винаги докосваш душата...Събуди и моите спомени...Благодаря ти!
  • Много ми хареса стиха ти , Влади!Поздравления!
  • Изключително затрогващ стих. Нерядко бабите са ни по-скъпи дори и от родителите, особено когато са ни изгледали от парче месо. Да се завърнеш в бабината къща е голямо духовно преживяване. Това е сливане с детството - онова светло и неопорочено от живота начало, а бабата е сякаш неговият дух-пазител. Поздравявам те, Приятелю скъп за превъзходната и вълнуваща творба. На една вълна сме с теб!
  • Мило посвещение, което буди спомени и носталгия у всеки...
    Чувствителна душа си, Влади!
  • Много хубав стих, Влади...
    Поздрави!
  • Привет, Приятелю!...
    Спомените, тези твои бели птици, често те навестяват и ти с голямо майсторство ги претворяваш във вълнуващи творби, които допадат на всички ни!...Приеми и моите искрени поздравления!...
  • Много мило и човечно! Спомените, които ни връщат там, топлят и зареждат...Много чувство си вложил, Влади! И затова аплодирам силно!
  • Който знае да цени, знае и да пази и да разполага с мъдри ръце, сърце и открити длани! Моите адмирации!
  • Колко обич и тъга струят от този мъдър стих, поздравления!
  • Прегръщам те, Влади и споделям!
Propuestas
: ??:??