Обичам
Обичам хората, които имат сила.
Хората, които не скърбят.
Дори такива да не съм открила,
аз още вярвам, че ще се родят.
Животът още вие се в спирала
и знам, че няма да приключи с мен,
но искам нещо свое да съм дала,
преди животът ми да стане тлен.
Слънчеви лъчи събирам в длани,
и търся смисъл в силата на песните
От болката на топлите си рани
рисувам в махагоновите кестени.
Когато паднат тихо на земята,
аз знам, че някой с радост ще ги вземе
и в длан, изваяна от нежен вятър
ще приюти оставащото време.
Навярно той до днес не е роден,
и кестените се трошат в забрава,
но знам, че в тях живее част от мен,
която в погледа на бъдното остава.
И той ще дойде, ще протегне длани
към слънчевия лик на махагона,
и кръвта от топлите ми рани
в очите му ще сътвори икона.
Обичам хората, които имат сила,
дори да зная, че не съм от тях.
Аз цял живот копнеех за закрила
и в слабостта си тъй нищожна бях.
Обичам този, който днес се ражда.
Един човек пред прага на живота,
отпиващ слънцето на свойта жажда,
поел веслата да пътува към доброто.
Дано той никога не стане като мен
по струните на своята спирала.
Когато се стопя във нежна тлен,
аз искам себе си да съм му дала...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Борисова Todos los derechos reservados
