25 jul 2007, 14:04

Пеперудата на живота

  Poesía
1K 0 1
Пеперудата край мен прелита
и пърха нежно тя с крила.
Струйка кръв по устните се стича,
но аз неспирно търся твоята душа.

Пеперудата край мен прелита
и каца нежно тя на моята ръка.
Седя - по мене кръв се стича
и обагря  във червено цялата земя.

Пеперудата ми тихо шепне,
но аз не чувам нейните слова.
Капки  кръв по бузите се стичат
и падат нежно върху топлата трева.

Пеперудата от мен излита
заедно със моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...