25 jul 2007, 14:04

Пеперудата на живота

  Poesía
1K 0 1
Пеперудата край мен прелита
и пърха нежно тя с крила.
Струйка кръв по устните се стича,
но аз неспирно търся твоята душа.

Пеперудата край мен прелита
и каца нежно тя на моята ръка.
Седя - по мене кръв се стича
и обагря  във червено цялата земя.

Пеперудата ми тихо шепне,
но аз не чувам нейните слова.
Капки  кръв по бузите се стичат
и падат нежно върху топлата трева.

Пеперудата от мен излита
заедно със моята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...