Пред възкръсване
Една неостаряваща душа
очите си умива. На разсъмване.
И опипом да тръгна не греша,
сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.
И в мен неугасима лудостта,
пожари пали. Бъдно е, сегашно е.
Аз – грешната на всички ще простя,
все от любов. А да е страшно, страшно е.
Препъвам се и падам, и летя...
по пътя ми самотен никнат кръстове,
но с цъфнали сред тръните цветя,
надеждата се кичи... пред възкръсване.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
