25 feb 2016, 18:02  

Предпролетна тъга 

  Poesía » De amor
431 0 0

В очакване на пролетта

душата ми ранена е и сама.

И розата на любовта

вехне в болка и тъма.

 

Дете живота ми нявга освети,

но тя, уви, вече е далеч от мен!

Кой ли грях Бог не ми прости,

дъждът се лее, нощ сменя ден!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??