Цъфна априлското слънце, по-жълто от нарцис,
и занаднича в прозорците русата пролет.
Вън се излюпиха майки с колички и старци.
Сякаш светът се съвзе след прекарана болест.
Март е оставил за спомен червени и бели
нишки от двойно пресукана вълнена прежда –
в благоуханните клони цвета си са вплели
малки молитви за здраве и нова надежда.
Въздухът жужне с целебния глас на пчелите,
чуват се даже в гръдта на бетонния град.
Тихо предсърдно мъждене. Отлитат, долитат.
С гладната липса на ритъм. Но с цел. В кръговрат.
Днес ми е топло и светло, смехът ми отива,
и предусещам вкуса на узрелия мед.
Крехък, животът е буден и път си пробива.
Не на шега. Прави сигурни стъпки. Напред.
© Todos los derechos reservados