Ако можеше само светът за момент да се свие
до размера на блокче и малка кутийка с бои,
да застине рисуван по детски на листче хартия -
жълто слънце с лице на човече и дълги лъчи;
те почти да докосват зеленкото долу в тревата,
там да има цветенца с ръчички и пъстри глави;
да изниква небето от равния скут на земята
и дървото във въздуха сякаш балон да лети;
неизменните облаци - топчести малки кордели
да са щипнати с тънички фиби от птичи крила -
те в такава рисунка са винаги ангелско бели
и където се бури събуждат струѝ светлина.
Черно-бял, многопластов, светът е пораснал до страшно -
колко рядко рисуваме цветен живота в анфас;
би било тъй прекрасно за миг да растем наобратно,
да си спомним, че блокът с боичките още е в нас.
© Todos los derechos reservados