4 mar 2022, 21:00

Рисунка 

  Poesía
774 12 17

Ако можеше само светът за момент да се свие

до размера на блокче и малка кутийка с бои,

да застине рисуван по детски на листче хартия -

жълто слънце с лице на човече и дълги лъчи;

 

те почти да докосват зеленкото долу в тревата,

там да има цветенца с ръчички и пъстри глави;

да изниква небето от равния скут на земята

и дървото във въздуха сякаш балон да лети;

 

неизменните облаци - топчести малки кордели

да са щипнати с тънички фиби от птичи крила -

те в такава рисунка са винаги ангелско бели

и където се бури събуждат струѝ светлина.

 

Черно-бял, многопластов, светът е пораснал до страшно -

колко рядко рисуваме цветен живота в анфас;

би било тъй прекрасно за миг да растем наобратно,

да си спомним, че блокът с боичките още е в нас.

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "светът е пораснал до страшно" - ех, ако повечето от нас можеха да запазят в себе си детското и чистото, светът щеше да е с една идея по-цветен.
  • Много, много е хубаво, възвишени чувства, докосващи читателя! Поздравления, Ирина!
  • Прелестно! БлагоДаря Ви!
  • "да са щипнати с тънички фиби от птичи крила -" Поздравления за звездичката! Носи настроение.
  • Благодаря на всички.
  • “Черно-бял, многопластов, светът е пораснал до страшно”
    Това е светът сега, за съжаление! Агресия, войни, омраза. Всеки е забравил детското в себе си. Многопластово е и стихотворението ти, с дълбок смисъл и усещане за нещо загубено. Поздрав!
  • неизменните облаци - топчести малки кордели
    да са щипнати с тънички фиби от птичи крила -
  • Ако можеше... Поздравления!
  • Хубав стих си написала, Ирина. Много се радвам, че си тук
  • Прекрасно!
  • Така рисуват децата! Защо порасваме и се изменяме, но с такова стихо будиш детското у нас! Да го запазим! Поздравления
  • Много се радвам, че си отново тук!🤗
    Сайтът има нужда от стойности автори като теб, Ира! Не ни лишавай от светещата си поезия!❤️
  • Много е хубаво! Много!
  • "Черно-бял, многопластов, светът е пораснал до страшно"
    Потресаващо! Радвам се, Ирина, че отново чета твой стих.
  • Недей, Иринче, липсваш. И аз се чувствам по същия начин. Болка, гняв, безсилие... Имам толкова неща да кажа, а ми се мълчи.
  • Благодаря ти, Наде. Бях си обещала, че няма да публикувам нищо вече тук, но ето на... Много ми е болно, светът стана едно наистина страшно, грозно място - за пореден път. Няма да се научат човеците - порасналите, великите. Иска ми се един по детски чист свят, но уви...
  • Толкова е хубаво!
Propuestas
: ??:??