С люляк в ръка

Ако някога ме срещнеш, мили приятелю,
товар да нося на старите си рамене,
ако някога ме срещнеш, слънчеви приятелю,
да ходя бос със напукани нозе...

Ако някога откриеш богатство животворно,
орач да сее златисти семена,
ако някога се откажеш от времето уморно,
моля те, приятелю, походи със люляк във ръка.

Ако някога заплачат старите брези
и времето оплаква тяхната тъга,
ако някога видиш творец да твори,
иди, приятелю, иди отвъд безкрайността...

Не забравяй човешката нежност,
не забравяй своята човещина,
защото, скъпи ми приятелю,
светът се корени във това.

Ако някога, мили приятелю,
забравиш за мен и моя дар,
отиди, слънчеви приятелю, отиди
и се помоли на Бога стар.