Така е хубаво,
да те докосвам.
Теб - свят неразбираем
и различен.
В душата ти отворена
скитосвам,
с усещането, че обичам.
И времето за мен е спряло.
Аз влизам в теб сияен и безплътен.
Забравям, че живея в тяло
и за назад, не зная пътя.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados