AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
5 oct 2018, 14:50

Сребърни жребци 

  Poesía
609 3 3

Сребърни жребци
в небето
впрягам,
позлатени гриви
погалваха
сърцето...
Стонове
на залеза
и зорък вятър
отправяха
послание
за място
тъй вълшебно...

 

В тайните гори
на горски феи,
с цигулките
на ведрите лъчи,
потапяш се
във приказки
сред прерии
на митично-цветни,
неонови звезди...

 

Утопични са
и жребците
пред файтона,
в който плахо
стъпваше
на пръсти...
В Морфеевия свят
остана
не със спомен,
а със сън
желано-сребърен,
несбъднат...

 

Потеглиха
водачите
към морската луна,
пенливо-сива мантия
на нея се крепеше...
Сияйната й мъдрост,
колкото зората,
бавно
освети
галопа
на копнежите...

 

Жребци блестящи -
рицари без броня,
пазеха
лоялно
среднощните ти тайни...
В утринните капки
стопиха се -
свободно
полетяха
с плавност
към познат омайник...

 

Подпрени бяха
рози
на дървената стряха,
горите стари
очакваха те
с трепет...
Пенливо-сиви думи
искряха
в тишината,
окичваха те
в злато
всички
горски феи...

© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ведно с предходното ти стихотворение, Аделайд, долавям началото на едно стилово новаторство. То идва не толкова по линия на вертикалното писане, което е добре известно, а от уникалното съчетание на крайно нестандартна образност с верикален начин на изписване на текста. Интересното е, че както в предходния ти поетичен текст, така и тук се стига до своебразен резонанс в синтеза на образност и вертикален стил, и това дава съвсем видими плодове. "Сребърни жребци" и "зорък вятър", "пенливо-сиви думи, искрящи в тишината", "прерии на митично-цветни неонови звезди"...Всичко това би зарадвало сърцата на Морис Метерлинк и Сен-Джон Перс. Аплаузи!
  • Обичам, когато нещо разпали въображението ми...
  • Развихрено въображение и смисъл, който трябва да се търси между редовете.
    Оставам замислена...
Propuestas
: ??:??