Стая
Обитавам малка кибритена кутия,
четири стени и прозорец-често в ъгъла се крия.
Не допускам чужди хора, нямат място тук,
царство на мизерия, миризма на боклук.
Ключалката ръждива не пропуска светлина,
заключих я отдавна и настана тъмнина.
Всяка вечер огън паля, гледам как гори,
губя се във него, затварям пак очи.
Миг минава, отварям ги отново,
огънят го няма, само мирис на олово.
Заедно с него, чувствам - гасна аз,
вените ми лед сковава, а душата-мраз.
Минаха години, вратата все затворена стои,
никой не почука, нито позвъни.
Вече се отказах дори и огъня да паля,
просто ще стоя заключен в мъничката стая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Денишев Todos los derechos reservados
