Обитавам малка кибритена кутия, 

четири стени и прозорец-често в ъгъла се крия. 

Не допускам чужди хора, нямат място тук, 

царство на мизерия, миризма на боклук.

Ключалката ръждива не пропуска светлина,

заключих я отдавна и настана тъмнина. 

Всяка вечер огън паля, гледам как гори, 

губя се във него, затварям пак очи.

Миг минава, отварям ги отново, 

огънят го няма, само мирис на олово. 

Заедно с него, чувствам - гасна аз, 

вените ми лед сковава, а душата-мраз. 

Минаха години, вратата все затворена стои, 

никой не почука, нито позвъни. 

Вече се отказах дори и огъня да паля, 

просто ще стоя заключен в мъничката стая.