30 ago 2019, 19:46

Страхливец

  Poesía » Otra
686 0 0

Всеки път очаквам някаква промяна.

Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне, 

но винаги се случва една и съща размяна,

която кара душата ми отново да въздъхне! 

 

Аз се разменям с дъжда,

а моите надежди стават напразни!

Сега той очаква това от мен,

без да знае, че аз съм в плен.

 

И никога не правя това, 

на което се надява!

Обижда се, но след време ми прощава

и отново тази мъка ме завладява. 

 

Кой ще измие всичко, 

явно той прави така, защото не иска.

Аз искам само едно нещо-едничко,

но явно и на него не му стиска!

 

И какво излезе сега?

Дъждът е като всички други, 

но откога?

Поне ми стана ясно, че и той вече не прави услуги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Йовков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...