Стъклени вени
чрез готика бавно
очертават облака
в ледена утрин...
Кървясали червеи
и изгниваща радост
тактуват злочесто
в ритъмен изгрев...
Безумен се скита
сънят в гората
сред дневните процепи
на тихия екот...
Залязва невечен
и проклина реката,
постлала трупа му
безцветно-предметен...
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados