Ти си  моята  стъклена паяжина.

Рисувам те като огън, който впива ръце  в мен.

Статуя не мога да съм, но жива сянка в мислите съм.

Огън в теб горя, но страст ще танцувам, 

щом усетя  сърцето ти  да бие  за мен.

Загадка се  луташе в косите ми.

Нежни елексири се раждаха  в мен.

Пясък ме докосваше  и се превърна в моя сянка.

Ти си всичко... река, която  се сгушва  в съня ми.

Лабиринт, по който вървя и следвам.

Полъх от нежност към доброто.

Разгърнах те като бонбон.

Потопих те като елексир.

Почувствах те.

Разгърнах се като сметана,

но се потопих като тръпнеща паяжина.