6 feb 2011, 12:02

Ти и нежността ми

1.9K 0 28

 

Тихо, тихо бели длани

пият будната ми тръпка,

чародействат със кръвта ми

и по жилите ми стъпват.

 

Леко, леко тънки пръсти

ме заравят в изнемога,

рéшат мислите ми гъсти,

треперливо им говорят.

 

Бавно, бавно топъл поглед

във очите ми пропада

и душата ми се моли

да изтлее без пощада.

 

Сладко, сладко тръпни устни

се заплитат във дъха ми,

галят звънките ми чувства,

разсъбличат нежността ми.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • НЕ САМО СЕ СПРЯХ ,А И ИСКАМ ДА ОСТАНА...
    НЕ МОГА ДА ИЗРАЗЯВАМ ЧУВСТВАТА СИ С МНОГО ДУМИ...
    ТЕЗИ СТИХОВЕ МЕ ВЪЛНУВАТ...
    ПОЗДРАВИ !
  • Нели, благодаря ти, че си се спряла, за да се поровиш из страничката ми!
  • БРАВО!
  • не, бе, коментирах без да видя, че съм гоправил вече - като съм ренде и не помня...
    поне съм постоянене в мненията
  • ниже ниже...наниз

    (нали не е забранено да се връщам ?)

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...