10 jul 2018, 8:36

Толкова чуждо

444 0 0

Спокоини нощи,

свободни мисли

освободена от всичко,

чувстваща безгрижност.

 

Чувства така вече непознати

за моята изпълнена душа

изпълнена с теб

и всичко наше.

 

Светът ми преобърна,

животът ти ми върна

смисъл отново сложи

и с любовта си ме обви.

 

Преди сама в мрачна стая 

сега мечтая в светла

и все така до късно

нещо толкова необикновенно.

 

Всичко толкова чуждо,

но така привличащо

давя се в него

и потъвам жадно.

 

Искам ли да се избавя

или пък да се предам

на тез чувства отровни

и за мен така сложни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Пенчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...