19 jun 2014, 17:46

В късче небе

599 0 2

 В КЪСЧЕ НЕБЕ

 

Исках да слушам как гали гласът ти:

звън на камбана и стих на щурче.

Свещ ще запаля за нашите смърти,

кръст - за живота ни, който тече.

 

Исках да топля очи от очите:

утринно слънце и ласка на плам.

Нощем ще будя за тебе звездите,

денем ще зидам за двама ни храм.

 

Исках да вдъхвам лъха на косите:

мирис на билки и пролетен цвят.

Нося те в късче небе -  под гърдите.

Теб най-харесвам от целия свят!

 

Исках без дъх да целувам устата:

сочна малина и мед от цветя.

Огнена жажда гори ми душата,

чакам дъждец за жарта на плътта.

 

Исках да взема в ръката си твойта:

глина за стомна, средичка на хляб.

Бие в сърцето кръвта на живота - 

страшно самотен без теб съм и слаб!

 

Даже сега пак не спирам да искам - 

толкоз далечни - земя от небе.

Моята мъка остава си чиста

с живата радост, че влюбен съм в теб!

 

Върбан Колев 2011 Карлово

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поласкан съм!
  • Много много красиво и силно!!Изпълнено с нежност, обич, любов, чистота и красота!!Страшно хубави метафори!!Много топло чувство излъчва!!БРАВО!!Поздравления!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....