В съня ми
Наяве си далеч — почти забрава,
ръка не смея да протегна аз.
Но щом заспя, душата те познава
и пак си тук — без страх, без глас.
В съня ми идваш бавен, светъл миг,
ръцете ни се търсят без вина.
Светът е тих, побрал се в един вик,
а вечността е само тишина.
И щом се будя — пак си недостъпен,
разтваря се сънят като мъгла.
Остава само споменът престъпен
за любов, която няма как да е наяве тя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
