Снежни стъпки потъват дълбоко под натиск
на стара тъга уморена...
Изсъхналият повей на вълчия зов нараняван
очаква луната с рев напоена...
По стръмните улеи на скалистите степи
бягат спомени в уплашения поглед...
В тила на създание примирено нежно
развява се мантията от желания вопъл...
Уют намерил само в среднощния бяг...
Топлината на застигаща го мрачна песен
приема го завинаги неочакващо и сам
изпява рефрена за тайна приземена...
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados
Енигматичен стил, дълбоко кодирани послания, инстинкт за оцеляване!
Оригинално!
Моите почитания, Аделаида!