Твоят свят, нещо май, не е много добър.
Ще те взема за мъничко в моя.
Ще се вдигнем високо с вълшебен чадър,
като в странна картина на Гоя.
Забрави за страха и за всички злини.
Ще започнем ново начало.
От небето ще вземем различни бои,
че в началото всичко е бяло.
Ален залез, син ден, разноцветна дъга,
две прегръдки, седем целувки.
Забрави за досадната, сива тъга, с мен е истинско, няма преструвки.
Ще рисуваме свят, само аз, само ти,
всяка утрин ще бъде усмивка.
Прегърни ме по-силно, чадърът лети, към заслужена лятна почивка.
© Георги Стоянов Todos los derechos reservados