Залез-Изгрев

Жълто... оранжево... червено...

Всичко е така огнено студено...

След малко става синкаво, лилаво, черно

и времето пропада безизмерно.

Поля, нивя и ливади...

Гори, планини и степи

- за нов живот остават слепи.

Тъмнина облива нищетата

... и като че ли нереални стават съществата...

Всеки звук от нищото приижда

и зеницата ти странни

неща в момента вижда.

Птиците в нощта прелитат тихо

- всичко е така бездушно.

Реките и техните води се преплитат

и за чуждите мъки

една друга се питат...

И отново... тези звуци непознати

изпращат своите недоловими знаци...

Черно обкръжава света и душата

и... показва страничните изходи на съдбата.

... но... ето - розово, синкаво, бяло и бледо...

- обкръжаващото става гладко като кредо.

Небето малко по малко се прояснява

и доброто пред света се извисява.

По изгрев земята и небето

с нежни лъчи слънцето покрива

и с усмивка на лицето

своя път всеки един от нас открива.